— Максуел е второто му име.
— Мамка му! Значи сега е в Ню Йорк? Няма начин. Казваш, че шансовете ми да съм негова дъщеря са едно към три. А шансовете ми да съм еврейка са две към три.
— При положение, че майка ти е казала истината.
— Майка ми никога не би ме излъгала.
— На колко години беше ти, когато тя почина?
— Десет. Знам какво си мислиш. Но съм сигурна, че съм права.
Очевидно бе невъзможно да обсъдим този проблем рационално. Продължих със следващия.
— Имаш ли проблем с това, че може да си еврейка?
— Нямам проблем с това да съм еврейка, а с Фрейбърг. Но ако е Фрейбърг, това би обяснило защо майка ми си е мълчала. Никога ли не си чувал за него?
— Само в резултат на проекта.
— Ако се интересуваше от футбол, щеше да си чувал.
— Футболист ли е?
— Президент на клуб. И добре известен негодник. Ами третият?
— Джефри Кейс.
— О, боже! — Роузи пребледня. — Той е починал.
— Правилно.
— Мама говореше много за него. Претърпял катастрофа. Или беше болест, може би рак. Очевидно нещо лошо. Но не мисля, че той е от нейния курс.
Направи ми впечатление колко безотговорно се бяхме отнесли към проекта, най-вече заради погрешни схващания, довели от изоставяне на задачите и повторното захващане с тях. Ако бяхме работили по имената от самото начало, нямаше да пропуснем такива очевидни възможности.
— Знаеш ли нещо повече за него?
— Не. Мама наистина се натъжи от това, което му се случи. По дяволите! Сега вече всичко се връзва, нали? Защо не е искала да ми каже.
На мен нищо не ми се връзваше.
— Той беше от провинцията — продължи Роузи. — Мисля, че баща му имаше лекарска практика някъде в пущинаците.
От сайта бях получил информацията, че Джефри Кейс беше от Мори в северната част на Нов Южен Уелс, но това едва ли обясняваше защо майката на Роузи би скрила самоличността му, ако беше баща на Роузи. Единствената му друга отличителна характеристика беше, че е мъртъв, може бе Роузи имаше предвид точно това — че майка й не е искала да й каже, че баща й е починал. Но със сигурност би могла да остави тази информация на Фил, който да я предаде на Роузи, когато тя е достатъчно голяма, за да може да я осмисли.
Докато говорехме, се появи Джийн. С Бианка! Махнаха ни, след това се качиха на горния етаж в частно сепаре. Невероятно.
— Гадно — каза Роузи.
— Той изследва привлекателността на различните националности.
— Да бе! Просто ми е жал за жена му.
Казах на Роузи, че Джийн и Клодия имат отворен брак.
— Голям късмет е извадила — отвърна Роузи. — Да не би да смяташ да предложиш същото и на победителката в проекта „Съпруга“?
— Разбира се — казах аз.
— Разбира се — повтори Роузи.
— Ако и тя иска — добавих аз в случай, че Роузи ме бе разбрала погрешно.
— Мислиш, че е вероятно?
— Ако намеря партньор, което ми се струва все по-невероятно, не бих искал да имам сексуални отношения с никой друг. Но не ме бива много в това да разбирам какво искат другите хора.
— Кажи ми нещо, което не знам — каза Роузи без очевидна причина.
Бързо претърсих ума си за някой интересен факт.
— Аааа… Тестисите на търтеите и летящите мравки избухват по време на секс.
Беше дразнещо, че първото, което ми хрумна, беше свързано със секс. Като психолог Роузи би могла да направи някакво фройдистко тълкувание. Но тя ме погледна и поклати глава. След това се засмя.
— Не мога да си позволя да отида до Ню Йорк, но сам не си в безопасност.
В телефонния указател имаше номер на М. Кейс от Мори. Жената, която вдигна, ми каза, че д-р Кейс старши, чието име за по-голямо объркване също беше Джефри, е починал преди няколко години и че вдовицата му Маргарет е в местен старчески дом и боледува от алцхаймер през последните две години. Това беше добра новина. По-добре, че майката беше жива, а не бащата — рядко има съмнение в самоличността на биологичната майка.
Щях да помоля Роузи да дойде с мен, но тя вече се бе съгласила за Ню Йорк и не исках да създавам възможности за гаф, който да застраши това пътуване. От опита с Дафни знаех, че е по-лесно да се вземе ДНК проба от човек с алцхаймер. Наех кола, взех тампони, найлонови торбички и пинцети. Също така се заредих с визитки от университета от времето преди да стана доцент. Д-р Дон Тилмън получаваше по-добро обслужване в здравните заведения.
Мори е на хиляда двеста и трийсет километра от Мелбърн. Взех колата под наем в 15.43 след последната си лекция в петък. Джипиесът изчисли, че ще пътувам четиринайсет часа и трийсет и четири минути във всяка посока.
Когато бях студент, редовно пътувах до дома на родителите си в Шепъртън и обратно и бях открил, че дългите пътешествия имат ефект, подобен на кроса до пазара. Изследванията са доказали, че креативността се увеличава, когато вършиш прости механични задачи като тичането, готвенето и шофирането. Свободното време за мислене винаги донася ползи.