Поех на север по „Хюм“ и използвах точната скорост на джипиеса, за да наглася ограничението в бързината на пътуването, вместо да разчитам на изкуствено надутите показания на таблото на колата. Така щях да си спестя няколко минути, без да рискувам да наруша закона. Докато седях сам в колата, имах усещането, че целият ми живот се бе превърнал в приключение, чиято кулминация щеше да е отиването в Ню Йорк.
Бях решил да не пускам подкасти по пътя, за да не намаля когнитивното натоварване и да окуража подсъзнанието си да преработи последната информация. Но след три часа открих, че се отегчавам. Забелязвах заобикалящата ме среда колкото да избегна катастрофа, а и по магистралата нямаше нищо интересно. Радиото щеше да ме разсейва точно толкова, колкото и подкастите, затова реших да си купя първия музикален диск след експеримента с Бах. На бензиностанцията малко преди границата на Нов Южен Уилс имаше ограничен избор, но разпознах няколко албума от колекцията на баща ми. Избрах един на Джаксън Браун. Включих бутона за повторение и го превърнах в музикален фон на шофирането и размислите ми върху последните три дни. За разлика от повечето хора аз обичам повторенията. Може би имах късмет, че бях сам в колата.
След като подсъзнанието ми не успя да произведе нищо, опитах да анализирам обективно състоянието на проекта „Баща“.
Какво знаех?
1. Бях направил тестове на четирийсет и един от четирийсет и четиримата кандидати (както и няколко от онези, които не отговаряха на етническите характеристики). Никой не съвпадна. Можеше някой от седемте участници в изследването на синдрома на Аспергер да е пратил чужда проба. Смятах го за малко вероятно. Щеше да е много по-просто да не участват, както бяха направили Айзък Еслър и Макс Фрейбърг.
2. Роузи бе посочила четирима кандидати като познати на майка й — Иймън Хюз, Питър Ентикот, Алън Макфий и съвсем скоро и Джефри Кейс. Беше смятала първите трима за много вероятни, същото се отнасяше и за Джефри.
3. Целият проект разчиташе на свидетелствата на майката на Роузи, че е участвала във въпросния сексуален акт по време на абсолвентския бал. Възможно бе да е излъгала, защото биологичният баща е човек с по-малък престиж. Това би обяснило и отказа й да разкрие самоличността му.
4. Майката на Роузи бе решила да остане с Фил. Това беше първата ми нова мисъл. Тя подкрепяше идеята, че биологичният баща е по-малко привлекателен или може би дори няма възможност да сключи брак с нея. Би било интересно да се разбере дали Еслър и Фрейбърг вече са били женени, или са имали партньорки по онова време.
5. Джефри Кейс е починал само месеци след раждането на Роузи и евентуалното осъзнаване, че Фил не е бащата. Може би на майката на Роузи й е трябвало малко време, за да организира ДНК тест, с който да потвърди това, а дотогава Джефри Кейс вече е бил мъртъв и следователно не е бил в състояние да стане неин партньор.
Упражнението се оказа полезно. Сега състоянието на проекта ми се изясни повече, добавих някои допълнителни прозрения и бях сигурен, че пътуването ми е оправдано от вероятността Джефри Чейс да е бащата на Роузи.
Реших да карам, докато се уморя — радикално решение, тъй като обикновено планирах периодите на шофиране според публикувани изследвания за настъпване на умората и запазвах стаи в хотели според тях. Но преди да тръгна, бях прекалено зает, за да правя графици. Въпреки това спирах за малко на всеки два часа и установих, че съм в състояние да остана съсредоточен. В 23.43 часа усетих умора, но вместо да легна да спя, се отбих на бензиностанция, за да заредя с гориво и поръчах четири двойни еспресо. Отворих люка на покрива и увеличих музиката, за да се преборя със сънливостта. Така в 7.19 часа сутринта в събота с облян от кофеин мозък и с Джаксън Браун спряхме в Мори.
21.
Бях нагласил джипиеса да ме отведе до старческия дом. Където да се представя като приятел на семейството.
— Боя се, че тя няма да ви познае — каза сестрата. До това предположение бях стигнал и аз, макар да се бях подготвил с достоверна легенда, ако се наложи да давам обяснения. Сестрата ме заведе до стая за един със собствена баня. Госпожа Кейс спеше.
— Да я събудя ли? — попита сестрата.
— Не, просто ще поседя при нея.
— Ще ви оставя. Повикайте ме, ако имате нужда от нещо.
Реших, че ще е странно, ако си тръгна прекалено бързо, затова седнах до леглото за известно време. Предположих, че Маргарет Кейс е на около осемдесет години. И Дафни беше на толкова, когато се премести в старческия дом. Като се имаше предвид информацията, дадена ми от Роузи, беше много вероятно в момента да бях при баба й.