Выбрать главу

Роузи никога не бе ходила в Съединените щати, но беше запозната с процедурите по международните летища. Беше силно впечатлена от специалното отношение към мен. Чекирахме се на служебното гише, където нямаше опашка, и ни придружиха през охраната към бизнес чакалнята, макар да пътувахме с икономична класа.

Докато пиехме шампанско в чакалнята, обясних, че тези специални привилегии се дължат на това, че при предишни полети съм бил изключително изпълнителен при спазване на правилата и съм направил множество полезни предложения относно процедурите за чекиране, графика на полетите, обучението на пилотите и начините, по които системите за сигурност могат да бъдат подведени. Вече не очакваха от мен да давам съвети, тъй като съм бил допринесъл „достатъчно за цял живот“.

— Да пием за това, че си специален — каза Роузи. — Е, какъв е планът?

Очевидно на път добрата организация беше жизненоважна и аз бях разработил план по часове (а където се налагаше и по минути), с който бях заменил обичайния си седмичен график. В него бяха включени срещите, които Роузи си бе уговорила с двамата кандидат бащи — психиатъра Еслър и пластичния хирург Фрейбърг. Учудващо тя не бе планирала нищо друго, освен да се срещне с мен на летището. Това поне означаваше, че нямаме несъвместими графици, които да се чудим как да съчетаем.

Отворих графика и започнах да го представям на Роузи. Не бях дори свършил със списъка от дейности по време на полета, когато тя ме прекъсна.

— Давай по-накратко, Дон. Какво ще правим в Ню Йорк? Между съботната вечеря у семейство Еслър и срещата с Фрейбърг в сряда — която също е вечерта, нали? — имаме цели четири дни в Ню Йорк.

— В събота след вечеря ще отидем пеша до станцията на метрото на Марси Авеню, ще пътуваме по линия J, М или Z до Деланси Стрийт, ще се прехвърлим на линия F…

— Сбито, сбито. От неделя до сряда. По едно изречение за всеки ден. Не споменавай храненето, спането и пътуването.

Това ме улесняваше.

— Неделя, Музеят по естествена история. Понеделник. Музеят по естествена история. Вторник, Музеят по естествена история. Сряда…

— Спри, чакай! Не ми казвай за сряда. Нека бъде изненада.

— Сигурно ще отгатнеш.

— Сигурно — отвърна Роузи. — Колко пъти си бил в Ню Йорк?

— Сега ще ми е за трети път.

— И сигурно това няма да е първото ти посещение в музея?

— Не.

— И какво си мислеше, че ще правя аз, докато ти си в музея?

— Не го бях обмислил. Предполагах, че ще си направиш самостоятелен план за своето време в Ню Йорк.

— Грешно си предположил — каза Роузи. — Ще разгледаме Ню Йорк. В неделя и понеделник. Във вторник и сряда е твой ред. Ако искаш да прекарам два дни в този музей, така да бъде. С теб. Но в неделя и понеделник аз съм гид.

— Но ти не познаваш Ню Йорк.

— Нито пък ти. — Роузи занесе чашите ни с шампанско, за да ги долее. Беше едва 9.42 часа преди обед в Мелбърн, но аз вече бях по нюйоркско време. Докато я нямаше, отворих отново лаптопа си и влязох в сайта на Музея по естествена история. Трябваше да направя нов план на посещенията си.

Роузи се върна и веднага нахлу в личното ми пространство. Затвори капака на компютъра! Невероятно. Ако аз бях направил подобно нещо със студент, който играе компютърна игра, още на другия ден щях да се озова в кабинета на декана. А в университетската йерархия аз съм доцент, а Роузи е докторант. Полагаше ми се някакво уважение.

— Говори си с мен — каза тя. — Не сме имали време да разговаряме за нищо друго, освен ДНК. А сега имаме цяла седмица и искам да те опозная. Ако ти ще си човекът, който ще ми каже кой е моят баща, трябва да опознаеш и мен.

За по-малко от петнайсет минути целият ми график беше съсипан, унищожен и обявен за ненужен. Роузи бе взела нещата в свои ръце.

Ескортираха ни от чакалнята до самолета за траещия четиринайсет часа и половина полет до Лос Анджелис. Заради специалния ми статус с Роузи бяхме настанени сами на три седалки. Слагаха ме до други пътници само ако полетите бяха пълни.

— Започни с детството — каза Роузи.

Трябваше само да ми обърне лампата над седалката към лицето, за да заприлича напълно на разпит. Бях пленник, затова започнах да преговарям и да правя планове за бягство.