Тя веднага позна аромата и заплака. Реших, че съм направил ужасна грешка, но тя обясни, че сълзите й са от щастие. Освен това бе впечатлена от шоколадовата торта, която бях приготвил, но не до такава степен.
Докато се хранехме, напрани невероятно изказване:
— Дон, ще станеш прекрасен съпруг.
Това толкова противоречеше на преживяното от мен отхвърляне от страна на жените, че за миг онемях. След това й представих фактите — историята на опитите ми да си намеря партньор, като започнах с убеждението ми като дете, че когато порасна, ще се оженя, и завърших с уверението, че съм се отказал от тази идея, тъй като се трупаха доказателства, че не съм подходящ за това.
Аргументът й беше прост: всеки влак си има пътници. Статистически бе почти напълно права. За съжаление вероятността аз да си намеря някоя се смаляваше до пълна невидимост. Но мозъкът ми бе разбунен като от математическа задача, за която знаем, че трябва да има решение.
Следващите й два рождени дни повторихме цветния ритуал. Резултатът не беше толкова драматичен като първия път. Освен това й купувах и подаръци — учебници по генетика — и изглеждаше много щастлива. Каза ми, че рожденият й ден бил любимият й ден в годината. Знаех, че това е обичайно за децата, но не го очаквах от възрастен.
Деветдесет и три дни след третата ни празнична вечеря за рождения й ден отивахме към старческия дом и обсъждахме труд по генетика, който Дафни бе чела предния ден. И тогава стана ясно, че е забравила някои много важни моменти. Не за първи път през последните седмици паметта й изневеряваше и аз веднага започнах анализ на когнитивните й функции. Диагнозата беше болест на Алцхаймер.
Интелектуалните способности на Дафни бързо започнаха да западат и скоро вече не можехме да си говорим за генетика като преди. Продължихме да вечеряме заедно и да ходим до старческия дом. Дафни сега говореше основно за миналото си, най-вече за съпруга и семейството си, и аз успях да си съставя обобщена представа какво представлява брачният живот. Тя продължаваше да настоява, че ще си намеря подходяща партньорка и ще се радвам на същите високи нива на щастие, които тя бе познала в собствения си живот. Допълнително проучване потвърди, че аргументите на Дафни са подкрепени от доказателства: женените мъже са по-щастливи и живеят по-дълго.
Един ден Дафни ме попита:
— Кога отново ще имам рожден ден?
И аз осъзнах, че е изгубила представа за датите. Реших, че ще е приемливо да я излъжа, за да я направя максимално щастлива. Проблематично беше да намеря див люляк извън сезона, но постигнах неочакван успех. Знаех за един генетик, който работеше върху промяната и удължаването на цъфтежа на растенията по комерсиални причини. Той успя да снабди моя магазин за цветя с див люляк и аз организирах симулативно празненство. Повтарях процедурата всеки път, когато Дафни ме питаше за рождения си ден. С течение на времето се наложи Дафни да отиде при съпруга си в старческия дом и колкото повече паметта й се влошаваше, толкова по-често празнувахме рождения й ден, докато накрая започнах да я посещавам всеки ден. От магазина за цветя ми дадоха специална карта за лоялен клиент. Изчислих, че според броя на празненствата Дафни бе навършила двеста и седем години, когато спря да ме разпознава, и триста и деветнайсет, когато спря да реагира на дивия люляк и аз престанах да я посещавам.
Не очаквах повече да се чуя с Джули, но както винаги, моите предположения за човешкото поведение се оказаха погрешни. Два дни след лекцията, точно в 15.37 часа, телефонът ми иззвъня и на него се изписа непознат номер. Джули остави съобщение да й се обадя и аз заключих, че сигурно съм си забравил нещо.
Отново грешах. Тя искаше да продължим разговора за синдрома на Аспергер. Бях доволен, че лекцията ми е оказала такова влияние върху нея. Предложи да се видим на вечеря. Не беше идеалната обстановка за продуктивна дискусия, но тъй като обикновено вечерях сам, събитието щеше да е лесно за насрочване. Предварителното проучване беше друга работа.
— Кои теми по-специално те интересуват?
— О — каза тя, — мислех, че ще говорим по-общо… ще се поопознаем.