Жената с пръстените извади един шал.
— Какво ще кажете за този?
Беше забележително лек и предлагаше нулева защита срещу вятър и студ. Но със сигурност беше декоративен, както бях поискал.
— Отличен е. Колко? — Трябваше да се движим по график.
— Този струва хиляда и двеста долара.
Отворих портфейла си и извадих кредитната си карта.
— Охо! — възкликна Роузи. — Мисля, че искам да видя какво друго имате, преди да правим прибързани покупки.
Обърнах се към Роузи.
— Четирите минути почти свършиха.
Жената с пръстените сложи още три шала на щанда. Роузи погледна единия. Копирах действията й и погледнах друг. Изглеждаше хубав. Всичките изглеждаха хубави. Нямах критерий, по който да ги различавам.
Следваше продължение. Жената с пръстените продължи да хвърля шалове върху щанда, а Роузи — да ги разглежда. Жената мравка се притече на помощ. Накрая открих един, който бих могъл да коментирам интелигентно.
— Този шал има дефект! Не е симетричен. Симетрията е ключов компонент от човешката красота.
Роузи имаше превъзходен отговор:
— Може би липсата на симетрия в шала ще подчертае симетрията на Клодия.
Жената мравка извади розов шал с пухкави елементи. Дори аз разбирах, че Клодия не би го одобрила, и го оставих веднага в купчината с отхвърлените.
— Какво му е? — попита Роузи.
— Не знам. Не е подходящ.
— Хайде де — каза тя, — можеш да се справиш и по-добре. Представи си кой би могъл да го носи.
— Барбара Картланд — каза жената с пръстените.
Не бях запознат с това име, но отговорът изведнъж ме осени.
— Деканът! На бала.
Роузи избухна в смях.
— Пррравилно. — Извади друг от купчината. — А този? — Беше напълно прозрачен.
— Джули — казах автоматично аз, след това обясних на Роузи и двете жени за съветничката по въпросите на Аспергер и разголения й тоалет. Предполагах, че не би искала някакъв шал да намали ефекта му.
— А този?
Беше шал, който доста бях харесал заради ярките му цветове, но Роузи го бе отхвърлила като прекалено „крещящ“.
— Бианка.
— Точно! — Роузи не можеше да спре да се смее. — Знаеш повече за дрехите, отколкото си мислиш.
Жената мравка извади шал с изрисувани по него птици. Взех го — рисунките бяха забележително точни. Беше много красив.
— Птици от цял свят — каза жената мравка.
— О, боже, не! — възкликна Роузи. — Не и за Клодия.
— Защо не? Много е интересен.
— Птици от цял свят! Помисли малко. Джийн.
Вадеха се шалове от всякакви места, трупаха се бързо на купчини, преценяваха се и се отхвърляха. Всичко ставаше толкова бързо, че си припомних великата нощ с коктейлите, само дето ние бяхме клиентите. Почудих се дали жените харесват работата си толкова много, колкото аз моята тогава.
Накрая оставих избора на Роузи. Тя избра първия шал, който ни бяха показали.
Когато излизахме от магазина, ми каза:
— Мисля, че току-що ти изгубих цял час от живота си.
— Не, не, резултатът си струваше — отвърнах аз. — Беше много забавно.
— Е — заключи Роузи, — ако пак имаш нужда от забавление, добре ще ми дойде един чифт на „Маноло Бланик“. — От думата „чифт“ предположих, че става въпрос за обувки.
— Имаме ли време? — Вече бяхме използвали времето, необходимо на Роузи да се отбие до хотела.
— Шегувам се, шегувам се.
И слава богу, защото трябваше да се движим бързо, за да пристигнем навреме у семейство Ислър. Но Роузи трябваше да се преоблече. На метростанцията на Юнион Скуеър имаше тоалетна. Роузи се втурна вътре и се появи удивително различна.
— Това беше невероятно — казах аз. — Толкова бързо.
Тя ме погледна.
— Ти така ли ще си останеш? — Тонът й издаваше недоволство.
— Това са ми дрехите — отвърнах. — Имам и друга риза.
— Покажи ми я.
Бръкнах в чантата, за да я намеря, макар да се съмнявах, че Роузи би я предпочела, но си спомних за подаръка на Клодия. Показах ризата на Роузи.
— Подарък от Клодия — казах. — Имам и джинси, ако това помага.
— Ура за Клодия — отвърна Роузи. — Заслужи си шала.
— Ще закъснеем.
— Учтиво е малко да закъснеем.
Айзък и Джуди Еслър имаха апартамент в Уилямсбърг. Американската ми карта за мобилен телефон можеше да изпълнява и други услуги и успяхме с джипиес да стигнем до мястото. Надявах се, че четирийсет и шест минути се вписват в определението на Роузи за „учтиво закъснение“.
Предложиха ни мартини. Спомних си ефекта на това питие върху мен по време на подготовката за Великата нощ на коктейлите и реших, че няма да пия повече от три. Джуди бе направила хапки с риба и се поинтересува за подробности около пътуването ни. Искаше да знае дали сме били в Ню Йорк и преди, какъв сезон е сега в Австралия (не особено предизвикателен въпрос) и дали планираме да ходим по магазините и музеите. Роузи се справи с всички питания.