— Има опасност да придобиеш някои социални умения.
Хотелът беше много удобен. След като се регистрирахме. Роузи каза, че се е тревожела да не поискам да сме в една стая, след като съм платил пътуването до Ню Йорк. Да не би да беше проститутка! Бях много обиден. Тя изглеждаше доволна от реакцията ми.
Проведох отлична тренировка във фитнеса на хотела и щом се върнах, видях, че имам съобщение. Роузи.
— Къде беше?
— Във фитнеса. Физическите упражнения са много важни за намаляване на ефекта от сменените часови зони. Както и слънчевата светлина. Планирал съм да извървя двайсет и девет пресечки под слънчева светлина.
— Не забравяш ли нещо? Днес е моят ден. Както и утре. Мой си до понеделник в полунощ. А сега си донеси задника тук. Излизаме на закуска.
— В дрехите ми от тренировката?
— Не, Дон, не в дрехите ти от тренировката. Вземи си душ и се преоблечи. Имаш десет минути.
— Винаги закусвам, преди да си взема душ.
— На колко си години? — попита Роузи нападателно. Не изчака отговор. — Като старец си: винаги закусвам, преди да си взема душ, не ми сядай на стола, аз седя на него… Не се занасяй с мен, Дон Тилмън. — Каза последните думи много бавно. Реших, че е по-добре да не се занасям с нея. Утре в полунощ всичко щеше да е свършило. А междувременно щях да се стремя да издържа, както правех, когато ходех на зъболекар.
Изглежда щяха да ми вадят нерв. Когато слязох, Роузи веднага стана критична.
— Откога имаш тази риза?
— От четиринайсет години — казах аз. — Много бързо съхне. Идеална е за пътуване. — Всъщност това беше специална риза за разходки, макар тъкачните техники да бяха значително напреднали, след като е била произведена.
— Добре — каза Роузи. — Значи си е изпяла песента. Качвай се горе. Друга риза.
— Мокра е.
— Имам предвид ризата на Клодия. И джинсите също. Няма да се разхождам из Ню Йорк с клошар.
Когато слязох за втори опит да закуся, Роузи се усмихна.
— Знаеш ли, не изглеждаш чак толкова зле с тези дрехи. — Спря и ме огледа. — Дон. На теб това не ти е забавно, нали? Предпочиташ да си в музея, нали? — Беше изключително прозорлива. — Разбирам. Направи толкова много за мен, доведе ме в Ню Йорк и все още не съм ти изхарчила парите. Затова искам да направя нещо за теб.
Бих могъл да споря, че желанието й да направи нещо за мен означаваше в крайна сметка да действа в свой собствен интерес, но това можеше да провокира поведение от типа „не се занасяй с мен, Дон“.
— Ти си на друго място, в други дрехи. Когато средновековните пилигрими пристигали в Сантяго, след като преминавали хиляди километра пеша, си изгаряли дрехите като символ на това, че са се променили. Не те карам да си гориш дрехите. Все още. Но си ги облечи пак във вторник. Просто се отвори към нещо различно. Нека ти покажа моя свят за два дни. Започваме със закуската. Намираме се в град, в който предлагат най-добрата закуска в света.
Сигурно усети съпротивата ми.
— Хей, нали правиш графици, за да не си губиш времето?
— Правилно.
— Съгласи се на два дни с мен. Ако се затвориш, ще загубиш два дни от живота си, които някой се опитва да направи вълнуващи, продуктивни и забавни за теб. Отивам… — Млъкна. — Забравих пътеводителя в стаята. Когато се върна, отиваме на закуска. — Тя се обърна и тръгна към асансьорите.
Бях притеснен от логиката на Роузи. Винаги съм правил графиците си така, че да са максимално ефективни. Но дали бях отдаден на ефективността или на самите графици? Дали не бях всъщност като баща ми, който упорито всяка вечер сядаше на един и същ стол? Никога не бях споменавал това пред Роузи. Аз също си имах свой специален стол.
Имаше и друг аргумент, който тя не бе изтъкнала, защото нямаше как да знае за него. През последните осем седмици бях преживял две от трите най-щастливи събития в зрелия си живот, ако приемехме, че посещенията в Музея по естествена история са едно събитие. И двете бяха с Роузи. Дали имаше някаква взаимна връзка? Беше много важно да разбера.
Докато с нея се върнем, успях да си рестартирам мозъка — упражнение, които изисква значително усилие на волята. И сега го конфигурирах, за да го направя адаптивен.
— Е? — каза тя.
— Как ми се стори най-добрата закуска в света?
Намерихме „Най-добрата закуска в света“ зад ъгъла. Сигурно беше най-нездравословната, която някога бях ял, но нямаше да напълнея кой знае колко, нито да изгубя форма, острота на мисълта или умения в бойните изкуства, ако спра да се грижа за тях за два дни. Сега мозъкът ми работеше в този режим.