Това ми прозвуча несъсредоточено.
— Трябват ми поне широките граници на сферата ти на интерес. Кое от казаното от мен най-вече те заинтригува?
— О… предполагам, че онова за компютърните тестове в Дания.
— Тестове на компютърни приложения. — Определено трябваше да направя проучване. — Какво би искала да знаеш?
— Чудя се как са открили хората, които да ги правят. Повечето възрастни със синдром на Аспергер не знаят, че го имат.
Добра забележка. Интервюта с произволни кандидати биха били много неефективен начин за откриване на синдром, чието разпространение се изчислява на по-малко 0.3 процента.
— Сигурно използват предварителен въпросник, за да ги филтрират — осмелих се да предположа. — Още преди да довърша изречението, в главата ми светна крушка, не буквално, разбира се.
Въпросник! Толкова очевидно решение. Специално направен за целта научно обоснован инструмент, който да ползва най-добрите съвременни практики за филтриране на тези, които си губят времето, не могат да се организират, дискриминират хората заради сладолед, оплакват се от сексуален тормоз само като ги погледнеш, взират се в кристални топки, четат хороскопи, вманиачават се по модата, както и религиозните фанатици, веганите, любителите на спорта, креационистите, пушачите, научно неграмотните, хомеопатите. След тяхното прочистване щеше да остане идеалната партньорка или което бе по-реалистично — лесен за менажиране кратък списък от подходящи кандидатки.
— Дон? — Беше Джули, все още на линия. — Кога искаш да се видим?
Нещата се бяха променили. Вече имах други приоритети.
— Няма да е възможно — отвърнах. — Графикът ми е пълен.
Цялото налично време щеше да ми трябва за новия проект.
Проект „Съпруга“.
3.
След разговора с Джули отидох незабавно в кабинета на Джийн в сградата на катедрата по психология, но него го нямаше там. За щастие личната му асистентка, хубавата Елена, която би трябвало да наричат „пречещата Елена“, също я нямаше и имах възможност да получа достъп до графика на Джийн. Там открих, че ще изнася лекция, която трябваше да приключи в 17.00 часа, и след това имаше свободно време до следващата среща в 17.30. Идеално. Просто трябваше да намаля времетраенето на планираните физически упражнения. Записах се в празното квадратче.
След ускорена тренировка, съкратена още чрез отказ от душ и преобличане, изтичах до лекционната зала и зачаках пред изхода за персонала. Макар да се потях обилно от жегата и упражненията, бях преизпълнен с енергия, както физическа, така и умствена. Веднага щом часовникът ми показа 17.00 часа, влязох. Джийн беше на катедрата в затъмнената зала и все още говореше, очевидно изгубил представа за времето. Отговаряше на въпрос за финансирането. Влизането ми пусна стълб светлина в помещението и осъзнах, че очите на публиката бяха вече обърнати към мен, сякаш очакваха да кажа нещо.
— Времето изтече — казах. — Имам среща с Джийн.
Хората веднага започнаха да стават от местата си, а аз забелязах на първия ред декана заедно с трима души в бизнес костюми. Предположих, че са там като потенциални спонсори, а не от интелектуален интерес към сексуалното привличане при приматите. Джийн все се опитваше да намери пари за научни изследвания, а деканът непрекъснато плашеше, че ще ореже финансите на катедрите по психология и генетика заради недостиг в бюджета. Но това не беше област, в която се месех.
Джийн надвика шума:
— Мисля, че колегата проф. Тилмън ни даде знак, че трябва да обсъдим болната тема за финансирането друг път. — Погледна към декана и придружителите й. — Благодаря отново за интереса ви към моята работа и разбира се, и към работата на колегите ми от катедрата по психология.
Чуха се ръкопляскания. Намесата ми се бе оказала съвсем навременна.
Деканът и нейните корпоративни приятели минаха покрай мен. Тя каза само на мен:
— Извинявай, че ти забавихме срещата, професор Тилмън. Сигурна съм, че ще можем да намерим пари някъде другаде.
Добре беше да го чуя, но за мое огромно раздразнение около Джийн вече се бе събрала тълпа. Червенокоса жена с няколко метални предмета в ушите му говореше, и то на доста висок глас.
— Не мога да повярвам, че използва публична лекция, за да прокарваш собствените си тези.
— Какъв късмет, че дойде тогава. Промени едно от убежденията си. За първи път ти е.
Беше очевидно, че от жената струи някаква враждебност, макар и Джийн да се усмихваше.
— Дори да си прав, а ти не си, какво ще кажеш за общественото въздействие?
Бях удивен от следващия отговор на Джийн — не от намерението му, то беше обичайното, а от елегантната смяна на темата. Джийн има социални умения, каквито аз никога няма да придобия.