Срещнахме се в лабораторията. Трябваше да изследваме три проби: от вилицата на Айзък Еслър. Урината от тоалетната хартия от пода на Фрейбърг и салфетката със слюнката на Джийн. Имаше огромна вероятност Джийн да се окаже баща на Роузи. Опитах се да не мисля за това, но то се връзваше с реакцията му на снимката, разпознаването на майката на Роузи и склонността му към безразборен секс.
— Каква е тази салфетка? — попита Роузи.
Очаквах този въпрос.
— Повторен тест. Една от пробите се оказа заразена.
Въпреки че ставах все по-добър в лъжите, Роузи не се заблуди.
— Глупости. Кой е той? Кейс, нали? Взел си проба от роднина на Джефри Кейс.
Щеше да е лесно да отговоря положително, но ако идентифицирах тази проба по този начин, щеше да настане голямо объркване при положителен резултат. Паяжина от лъжи.
— Ще ти кажа, ако това е човекът — отговорих.
— Кажи ми сега — настоя Роузи. — Това е човекът.
— Откъде знаеш?
— Просто знам.
— Имаш нулеви доказателства. Историята на Айзък Еслър го прави отличен кандидат. Той е трябвало да се ожени за друга точно след партито. Признава, че е бил пиян. Държа се хлъзгаво по време на вечерята. На снимката е до майка ти.
Това не бяхме го обсъждали преди. Беше толкова очевидно, трябваше да го забележим.
— Ако искаш да знаеш кой с кого спи, просто виж до кого сяда на закуска.
С когото и да е била майката на Роузи в онази нощ, много е вероятно той да стои до нея. Освен, разбира се, ако не е правил снимката.
— Моята интуиция срещу твоята логика. Искаш ли да се обзаложим?
Би било нечестно да приема облога. Имах предимство заради информацията, която получих в мазето. Съвсем реалистично смятах Айзък Еслър, Джийн и Джефри Кейс за еднакво вероятни. Поразсъждавах над заявлението на Еслър за „замесените хора“ и реших, че е двусмислено. Може той да се крие зад него, а може да прикрива и приятел. Макар че ако Еслър не беше бащата, можеше просто да ми каже да направя тест на пробата му. Вероятно планът му беше да ме обърка и бе успял, макар и временно. Лъжливото поведение на Еслър ме накара да преразгледам и едно по-старо решение. Ако елиминираме всички останали кандидати, включително и Еслър, ще анализирам и пробата от Маргарет Кейс.
— Във всеки случай определено не е Фрейбърг — каза Роузи и прекъсна мислите ми.
— Защо не? — Фрейбърг беше най-малко вероятен, но със сигурност не и невъзможен.
— Зелени очи. Трябваше през цялото време да мисля за това.
Тя правилно разгада изражението ми — недоверие.
— Стига де, ти си генетик. Той има зелени очи, значи не може да ми е баща. Проверих в интернет.
Невероятно. Тя ангажира професор по генетика, чужденец с изключителни способности, да й помогне да намери баща си, заминава за седмица и прекарва почти всяка минута от нея с него, но когато търси отговор на въпрос по генетика, влиза в интернет.
— Тези модели са опростенчески.
— Дон, майка ми има сини очи. Аз имам кафяви. Истинският ми баща също трябва да е с кафяви очи. Нали?
— Не е вярно — казах аз. — Много вероятно, но не е сигурно. Генетиката на цвета на очите е много сложна. Възможно е да е със зелени. Също и със сини.
— Един студент по медицина, а после и лекар би бил наясно с това, нали? Роузи очевидно имаше предвид майка си. Помислих, че може би не бе най-подходящото време да й обяснявам подробно за недостатъците на медицинското образование. Казах само:
— Твърде невероятно е. Джийн някога преподаваше генетика на студенти медици. Това е едно от типичните му опростявания.
— Майната му на Джийн — отвърна Роузи. — Толкова ми писна от него. Просто изследвай салфетката. — Но вече не звучеше толкова сигурна.
— И какво ще направиш, като разбереш?
Този въпрос трябваше да бъде зададен по-рано. Пропускането му бе още едно последствие от лошото планиране, но сега, след като си представях Джийн като евентуален неин баща, бъдещите действия на Роузи ставаха по-важни за мен.
— Странно, че питаш — каза Роузи. — Казах, че искам да затворя тази страница. Но подсъзнателно си фантазирам как истинският ми баща ще дойде на бял кон и… ще се разправи с Фил.
— Задето не е удържал на обещанието да те заведе в Дисниленд? Със сигурност би било трудно да му се измисли подходящо наказание след толкова много време.
— Казах, че е фантазия — отвърна тя. — Преди си го представях като някакъв герой. Но сега знам, той е един от трима души, с двама, от които сме се срещнали. Айзък Еслър: „Не бива да се връщаме лековато към миналото“. Макс Фрейбърг: „Смятам се за възстановител на самочувствието“. Чекиджии, и двамата. Слаби хора, които бягат.