— Това професионалното ти мнение ли е? Като експерт по привличането между хората?
Джийн кимна.
— Отлично. — Прозрението на Джийн трансформира менталното ми състояние.
— Не съм сигурен как това ти помага — каза Джийн.
— Роузи ми откри три недостатъка. Недостатък номер едно бе неспособността ми да изпитвам любов. Остава да оправя още два.
— И те са?
— Общуването и графиците. Нищо работа.
30.
Уговорих си среща с Клодия в обичайното кафене, за да обсъдим комуникационните ми способности. Осъзнах, че усъвършенстването на уменията ми за общуване с други човешки същества ще ми коства известни усилия и че и най-добрите ми постижения може да не успеят да убедят Роузи. Но сами по себе си тези умения щяха да ми бъдат полезни.
Вече до някаква степен бях свикнал да изглеждам странен сред други хора. В училище, без да искам, се превърнах в клоуна на класа. Време беше да порасна.
Сервитьорът приближи до масата ни.
— Ти поръчай — каза Клодия.
— Какво искаш?
— Диетично безкофеиново лате.
Това е абсурдна вариация на кафе, но не го изтъкнах. Клодия със сигурност бе схванала посланието ми от предишните ни срещи и не би искала да го повтарям. Щеше да се подразни от това.
— Бих искал двойно еспресо — казах на сервитьора, — а приятелката ми иска диетично безкофеиново лате, без захар, моля.
— Е — отбеляза тя, — нещо се е променило.
Обясних, че успешно и учтиво поръчвам кафе цял живот, но Клодия настоя, че регистърът ми на общуване невидимо се е променил.
— Не бих избрала точно Ню Йорк като място, на което да се науча на обноски — каза тя, — но виж те теб.
Казах й, че е точно обратното, хората там са изключително мили и цитирах срещите с Дейв, бейзболния фен, Мери — изследователката на биполярното разстройство, Дейвид Боренстайн, декана на медицинския факултет в „Кълъмбия“, готвача и странния тип в „Момофуку Ко“. Споменах, че сме вечеряли със семейство Еслър, които описах като семейни приятели на родителите на Роузи. Заключението на Клодия беше просто. Всички тези необичайни социални контакти плюс общуването ми с Роузи драматично са подобрили уменията ми за комуникация.
— С мен и Джийн няма нужда да полагаш усилия, защото не се опитваш да ни впечатлиш или да се сприятелиш с нас.
Беше права за това колко важна е практиката, но аз се уча по-добре чрез четене и наблюдение. Следващата ми задача бе да си сваля от интернет някои образователни материали.
Реших да започна с романтични филми и по-специално тези, които Роузи бе споменавала. Бяха четири: „Казабланка“, „Мостовете на Мадисън“, „Когато Хари срещна Сали“ и „Спомен за една любов“. Добавих и „Да убиеш присмехулник“ и „Голямата страна“ заради Грегъри Пек, за когото Роузи бе казала, че е най-сексапилният мъж.
Отне ми цяла седмица да изгледам всичките шест, като в това включвам и времето, през което спирах дивиди плейъра, за да си водя записки. Филмите ми бяха невероятно полезни, но също така и предизвикателни. Емоционалната им динамика беше толкова сложна! Продължих да дерзая в тази посока и да се уча от препоръчани ми от Клодия филми за отношенията между мъжете и жените както с щастливи, така и с тъжни финали. Гледах „Хич“, „Отнесени от вихъра“, „Дневникът на Бриджит Джоунс“, „Ани Хол“, „Нотинг Хил“, „Всъщност любов“ и „Фатално привличане“.
Клодия също така предложи да гледам и „Колкото — толкова“, „просто за забавление“. Макар че ме посъветва да го използвам като пример какво не бива да се прави, бях поразен, че героят на Джак Никълсън се справи с подобен на моя проблем със сакото с много повече финес от мен. Освен това бе обнадеждаващо, че въпреки значителната разлика във възрастта между него и героинята на Хелън Хънт, множество вероятни психични разстройства и ниво на нетолерантност, далеч по-високо от моето, накрая той успя да спечели любовта на жената. Отличен избор на Клодия.
Картинката бавно започна да ми се изяснява. В отношенията между мъжете и жените имаше повтарящи се принципи, един, от които бе забрана на изневярата. Точно за това правило си мислех, когато отново се срещнах с Клодия, за да практикувам социалните си умения.
Разиграхме някои сценария.
— Това ястие има недостатък — казах. Ситуацията беше хипотетична. Просто пиехме кафе. — Подобно изказване ще е прекалено враждебно, нали?
Клодия се съгласи.
— И не казвай недостатък или грешка. Това е компютърен жаргон.
— Но мога да кажа: „Съжалявам, направих грешка в преценката, недостатъкът си е изцяло мой“, правилно, нали? Тогава думата „недостатък“ е правилно употребена?