Следващото ходене до пазара, както можеше да се очаква, беше странно. Стигнах до сергията с морски дарове и продавачът се обърна да извади омар от съда с вода.
— Промяна в плана — казах. — Какво ще ми препоръчаш днес?
— Омар — каза той на английски с тежък акцент. — Омар много добър всеки вторник за теб. — Засмя се и махна с ръка към другите си клиенти. Правеше си шега с мен. Роузи имаше специално изражение, което се появяваше на лицето й, когато казваше „Не се занасяй с мен“. Опитах да направя същата физиономия. Оказа се, че работи.
— Шегувам се — каза той. — Риба меч е прекрасна. Стриди. Ядеш ли стриди?
Ядях стриди, макар никога да не ги бях готвил у дома. Поръчах ги с черупки, тъй като добрите ресторанти твърдяха, че техните стриди са току-що извадени от черупките.
Прибрах се с множество хранителни продукти, които не свързвах с нито една конкретна рецепта. Стридите се оказаха предизвикателство. Не можех да ги разтворя с нож, без да рискувам той да се изплъзне и да ме нарани. Можех да потърся точната техника на отварянето им в интернет, но това щеше да отнеме време. Затова имах графици, организирани около познати неща. Можех да извадя месото от омара със затворени очи, като през това време мозъкът ми е свободен да разсъждава върху проблеми на генетиката. Какво й беше на стандартизацията? Още една стрида, която не иска да се отвори с нож. Започвах да се дразня и се канех да хвърля всички дванайсет в кофата за боклук, когато изведнъж ми хрумна идея.
Сложих една в микровълновата и я нагрях за няколко секунди. Отвори се с лекота. Беше топла, но вкусна. Опитах втора, този път подправена със сок от лимон и млян пипер. Невероятно! Усетих как цял нов свят се отваря през мен. Надявах се, че стридите са екологични, защото исках да споделя новите си умения с Роузи.
31.
Фокусирането върху самоусъвършенстването ми означаваше, че имах малко време да мисля как да отговоря на заплахата на декана от уволнение. Бях решил да не приемам предложението на Джийн да ми измисли алиби; сега, когато нарушението на правилата бе изплувало в съзнанието ми, тази грешка би била погазване на личния ми интегритет. Успявах да потисна мислите за професионалното си бъдеще, но не можех да прогоня от ума си последния коментар на декана за оплакването ми от плагиатството на Кевин Ю. След дълги разсъждения заключих, че деканът не ми предлага неетична сделка: „Оттегли оплакването и ще си запазиш работата“. Казаното от нея ме тормозеше, защото аз самият бях нарушил правилата при изпълнение на проекта „Баща“. Джийн веднъж ми разказа религиозен виц и тогава поставих под съмнение морала му.
Исус се обърнал към гневната тълпа, която замеряла с камъни една блудница: „Нека този, който е безгрешен, хвърли първия камък“. Във въздуха полита камък и удря жената. Исус се обръща и казва: „Майко, понякога наистина много ме ядосваш“.
Вече не можех да се сравнявам с Дева Мария. Бях покварен. Бях като всички останали. Правото ми да хвърлям камъни беше значително компрометирано.
Повиках Кевин на среща в кабинета ми. Той беше от Китай, на около двайсет и осем (индекс на телесна маса деветнайсет). Изтълкувах изражението и поведението му като нервност.
Държах в ръка есето му, частично или напълно написано от друг, и му го подадох. Зададох очевиден въпрос: защо не го е написал сам?
Той извърна поглед — което изтълкувах като културен сигнал по-скоро за уважение, отколкото за притеснение — но вместо да ми отговори, започна да ми обяснява последствията от евентуалното му изгонване. В Китай имал съпруга и дете и все още не бил им казал за проблема. Надявал се някой ден да имигрира тук. А ако не успеел, поне да работи в областта на генетиката. Неразумното му поведение би означавало край на мечтите му, както и на мечтите на съпругата му, която се справяла почти четири години без него. Плачеше.
В миналото бих сметнал това за нелепо поведение. Нарушено е правило. Но сега и аз бях нарушител. Не бях го направил нарочно, или поне не със зъл умисъл. Може би и поведението на Кевин бе неумишлено по същия начин. Попитах го:
— Кои са най-честите аргументи срещу генетично модифицираните растения? — Есето беше на тема „Етични и законови проблеми от напредъка на генетиката“. Кевин даде добър обобщен отговор. Зададох допълнителни въпроси, на които той също отговори добре. Очевидно имаше добри познания по темата.