След известно разследване установих, че въпросният студент е помагал в учението на Кевин и е написал поне част от есето му. Всичко това се бе случило преди няколко седмици. Бях докладвал за случая и очаквах да започне дисциплинарно производство. Очевидно нещата бяха по-сложни.
— Ситуацията с Кевин е малко неловка — каза деканът. Бяхме в кабинета й в делови стил, а тя бе облечена в тъмносин бизнес костюм от пола и сако, който — според Джийн — носела, за да изглежда по-властна. Тя е ниска и слаба жена на около петдесет години и бе възможно костюмът да я прави по-едра, но не виждах смисъл от физическо превъзходство в академична среда.
— Това е третото провинение на Кевин и политиката на университета изисква да бъде изключен — каза тя.
Фактите изглеждаха категорични, а необходимите действия — ясни. Опитах се да проумея за какво неудобство говори деканът.
— Доказателствата недостатъчни ли са? Той смята ли да ни съди?
— Не; всичко е напълно ясно. Но първото провинение е било много наивно. Копирал е текст от интернет и е заловен от антиплагиатския софтуер. Бил е в първи курс и английският му не е бил още много добър. А има и културни различия.
Не знаех за първото провинение.
— Втория път според твоя доклад той е заимствал от незнаен реферат, с който ти по някакъв начин си запознат.
— Правилно.
— Дон, никой от другите преподаватели не е толкова бдителен… като теб.
Беше необичайно деканът да ме хвали за обстойното ми четене и отдадеността ми.
— Тези деца плащат много пари, за да учат тук. Разчитаме на техните такси. Не искаме да крадат нагло от интернет. Но трябва да признаем, че имат нужда от помощ и… на Кевин му остава само един семестър. Не можем да го пратим у дома без диплома след три и половина години. Няма да изглеждаме добре.
— Ами ако беше студент по медицина? Ами ако постъпите в болница и лекарят, който ви оперира, е преписвал на изпитите?
— Кевин не е студент по медицина. И не е преписвал на изпитите, просто е получил малко помощ за курсовата си работа.
Изглежда деканът ме бе похвалила само за да ме подтикне към неетично поведение. Но разрешаването на дилемата й беше очевидно. Щом не искаше да нарушава правилата, трябваше да ги промени. Изтъкнах го пред нея.
Не умея да чета изражения и не бях запознат с това, което се появи на лицето й.
— Не можем да си позволим да знаят, че разрешаваме да се мами.
— Макар да го правим?
След срещата бях объркан и гневен. Залогът беше сериозен. Ами ако отхвърлеха проучванията ни заради репутацията ни, че имаме ниски академични стандарти? Докато бавехме лекарства за различни болести, умираха хора. Ами ако в генетичната лаборатория наемат човек, който е взел диплома с мамене и този човек направи големи грешки? Деканът изглеждаше по-загрижена за това как изглеждаме, отколкото за тези жизненоважни неща.
Замислих се какво ли би било да прекарам живота си с декана. Наистина ужасна мисъл. Най-големият проблем беше вманиачаването й в репутацията. Моят въпросник щеше да бъде безмилостен в пресяването на жени, които се грижат за репутацията.
4.
Джийн отвори вратата с чаша червено вино в ръка. Паркирах велосипеда си в техния коридор, свалих си раницата, извадих от нея папката с проекта „Съпруга“ и измъкнах оттам копието, което бях направил за Джийн. Бях сбил текста до шестнайсет листа, изписани от двете страни.
— Спокойно, Дон, имаме много време — каза той. — Ще хапнем човешки, след това ще се занимаваме с въпросника. Ако смяташ да ходиш по срещи, трябва да се научиш на маниери за маса.
Разбира се, че беше прав. Клодия бе отлична готвачка и Джийн имаше огромна колекция от вина, подредени по регион, ценност и производител. Отидохме в „избата“ му, която не беше всъщност под земята. Там той ми показа последните си покупки. Избрахме още една бутилка. Вечеряхме заедно с Карл и Юджини и аз успях да избегна празните приказки, като играех мнемически игри с Юджини. Тя забеляза папката ми с надпис „Проект Съпруга“, която извадих на масата веднага щом приключих с десерта.
— Ще се жениш ли, Дон? — попита ме тя.
— Правилно.
— За кого?
Тъкмо се канех да обясня, но Клодия прати Юджини и Карл в стаите им — добро решение, тъй като те нямаха достатъчно експертни познания, за да помогнат.
Раздадох въпросници на Клодия и Джийн. Джийн наля порто на всички ни. Обясних, че при изработването на въпросниците съм следвал най-добрите практики, включително въпроси с няколко възможни отговора, скала на Ликърт, кръстосани проверки, заблуждаващи въпроси и сурогати. Клодия ме помоли да дам пример за последното.