4. Роузи не бе отговорила на множество критерии на проекта „Съпруга“, включително и на изключително важното изискване с пушенето. Чувствата ми към нея не можеха да бъдат обяснени с логиката. Не ми пукаше за Мерил Стрийп. Но бях влюбен в Роузи.
Трябваше да действам бързо не защото вярвах, че има вероятност ситуацията с Роузи да се промени в близко бъдеще, а защото се нуждаех от сакото си. Което се надявах да е още в кофата за боклук, в която го бях хвърлил. За щастие вече бях облечен от предната вечер.
Все още валеше, когато пристигнах до кофата, и то точно навреме, за да видя как я изпразват в боклукчийски камион. Имах резервен план, но той щеше да отнеме време. Обърнах колелото към вкъщи и прекосих улицата. Във входа на един магазин, скрит от дъжда, имаше бездомник. Той бе дълбоко заспал и бе облечен в моето сако. Внимателно протегнах ръка към вътрешния джоб и извадих плика и телефона си. Докато се качвах обратно на велосипеда, видях, че една двойка от другата страна на улицата ме наблюдава. Мъжът затича към мен, но жената му викна да се връща. Тя набираше номер на мобилния си.
В 7.48 часа сутринта стигнах до университета. Срещу мен приближаваше полицейска кола. Забави, когато се разминавахме, след това пусна сирената и направи обратен завой. Хрумна ми, че може да са я повикали, защото на някого се е сторило, че обирам бездомника. Бързо завих по велосипедната алея, където не можех да бъда последван от моторно превозно средство и поех към сградата на катедрата по генетика, за да намеря хавлиена кърпа.
Когато отключих и отворих вратата на кабинета си, ми стана ясно, че съм имал посетител, както и кой е бил той. Червените рози лежаха на бюрото ми. Както и папката на проекта „Баща“, която бе извадена от шкафа, където й беше мястото. До нея бе оставен списъкът с имената на кандидат бащите и описанията на пробите. Роузи ми бе оставила бележка.
„Дон, съжалявам за всичко. Но знам кой е мъжът със салфетката. Казах на татко. Може би не биваше, но бях много разстроена. Опитах да ти се обадя. Отново — съжалявам. Роузи.“
Имаше много зачертани думи между „Отново — съжалявам“ и „Роузи“. Пълен провал! Трябваше да се обадя на Джийн.
В графика му бе записана среща на закуска в университетския клуб. Проверих в крилото на докторантите, Стефан беше там, но не и Роузи. Стефан видя, че съм силно разтревожен, и ме последва.
Стигнах до клуба и намерих Джийн на една маса с декана. А на друга маса видях Роузи. Беше с Клодия и изглеждаше много разстроена. Осъзнах, че може би споделя новината за Джийн още преди да сме получили потвърждение с ДНК тест. Проектът „Баща“ завършваше катастрофално. Но бях дошъл за друго. Отчаяно исках да споделя прозрението си. Втория проблем щяхме да разрешим по-късно, изтичах до масата на Роузи. Бях все още мокър, тъй като бях забравил да се подсуша. Роузи очевидно бе изненадана да ме види. Пропуснах формалностите.
— Направих ужасна грешка. Не мога да повярвам, че съм бил толкова глупав. Ирационален! — Клодия ми направи знак да млъкна, но аз не й обърнах внимание. — Ти не отговаряш на почти нито един критерий от проекта „Съпруга“. Неорганизирана си, математически неграмотна, имаш абсурдни изисквания за храната си. Невероятно. Смятах да споделя живота си с пушачка. Завинаги!
Изражението на Роузи беше сложно, но в него като че ли имаше тъга, гняв и изненада.
— Много бързо си промени решението — каза тя.
Клодия трескаво ми махаше да млъкна, но аз бях твърдо решен да продължа според собствения си план.
— Не съм си променил решението. Точно там е работата! Искам да прекарам живота си с теб, въпреки че си напълно ирационална. И имаш малки възглавнички на ушите. Няма никакви социални и генетични причини да съм привлечен от теб. Единственото логично заключение е, че би трябвало да съм влюбен в теб.
Клодия стана и ме бутна на стола си.
— Не се отказваш май? — каза Роузи.
— Досаден ли съм?
— Не — отвърна Роузи. — Ти си невероятно смел. Никога не съм си прекарвала толкова добре с друг, ти си най-умният и най-забавен човек, когото познавам, направил си всичките тези неща заради мен. Това е всичко, което съм искала и към което съм се страхувала да посегна, защото…
Тя млъкна, но знаех какво си мисли. Завърших изречението вместо нея:
— Защото съм странен. Напълно разбираемо. Запознат съм с проблема, понеже на мен пък всички останали ми се струват странни.
Роузи се засмя.
Опитах се да обясня.
— Защото плачат за измислени герои например.