Заредих взетата от вилица проба на Еслър, която бе пропътувала половината свят на два пъти. В тъмното му мазе бях сигурен, че той е бащата на Роузи. Но след това стигнах до заключението, че може би се опитва да предпази приятел или паметта на приятел. Чудех се дали решението му да стане психиатър не е било повлияно от самоубийството на кума му Джефри Кейс.
Направих теста. Айзък Еслър не беше баща на Роузи.
Взех пробата на Джийн. Най-добрият ми приятел. Той усърдно се опитваше да спаси брака си. Картата бе свалена от стената, когато отидох да дам молбата си за напускане на декана. Но нямах спомен да е отбелязвал Ирландия, родното място на майката на Роузи. Нямаше нужда да изследвам салфетката. Хвърлих я в кошчето за боклук.
Вече бях елиминирал всички кандидати, освен Джефри Кейс. Айзък Еслър ми бе казал, че знае кой е бащата на Роузи и че се е заклел да пази тайна. Дали майката на Роузи и Еслър не искаха да се знае, че в семейството има самоубиец? Или генетична предразположеност към психични заболявания? Или пък Джефри Кейс се бе самоубил, след като е научил, че е баща на Роузи и майка й е решила да остане с Фил? Това бяха основателни причини — достатъчно добри, за да сметна за много вероятно майката на Роузи да е правила секс за една нощ именно с Джефри Кейс.
Бръкнах в чантата си и извадих ДНК пробата, която съдбата ми бе подарила без знанието на Роузи. Вече бях почти сигурен, че тя ще потвърди хипотезата ми за бащинството.
Отрязах малко плат, посипах го с реактив и го оставих за няколко минути. Докато гледах плата, накиснат в бистрата течност, и преглеждах наум проекта „Баща“, ставах все по-уверен в предположението си. Реших, че Роузи трябва да е при мен, когато получим този резултат, независимо дали съм прав или греша. Написах й съобщение. Тя беше в университета и пристигна след няколко минути. Веднага разбра какво правя.
Сложих обработената проба в апарата и зачаках, докато анализът стане готов. Гледахме монитора на компютъра заедно, докато резултатът не излезе на него. След всичкото това взимане на кръв и слюнка, правене на коктейли, катерене по стени, крадене на чаши. Летене, каране на кола, писане на предложения, поливане на урина от пода, взимане на натривки от вилици, прибиране на салфетки и четки за зъби, чистене на четки за коса и бърсане на сълзи най-накрая имахме съвпадение.
Роузи искаше да знае кой е биологичният й баща. Майка й бе искала самоличността на мъжа, с когото е правила секс, вероятно само веднъж, и то под напора на емоциите и в разрез с правилата, да остане тайна завинаги. Сега можех да изпълня и двете желания.
Показах й остатъка от окървавения потник от фитнеса на Джармън, от който бях изрязал парчето плат. Нямаше нужда да тествам кърпичката, с която бях избърсал сълзите на Маргарет Кейс.
Оказа се, че целият проблем с бащинството е бил причинен от Джийн. Той почти със сигурност преподава на студентите по медицина опростения модел за наследяване на гените. Ако майката на Роузи беше знаела, че цветът на очите не е достоверен индикатор за бащинство, и бе направила ДНК тест, за да потвърди съмненията си, нямаше да има проект „Баща“, нито Великата нощ на коктейлите, нито приключението в Ню Йорк, нито проекта „Преобразеният Дон“, нито проекта „Роузи“. Ако не се бяха случили тези непредвидими събития, с дъщеря й нямаше да се влюбим. И аз все още щях да ям омар всеки четвъртък вечер.
Невероятно.
Благодарности
Книгата „Великолепната жена“ бе написана бързо. Измъчих си ума точно толкова дълго, колкото да се консултирам със съпругата ми Ан, също писателка, с дъщеря си Доминик и с курса ми по творческо писане в Кралския технологичен институт на Мелбърн, воден от Мишел Онг Тин.
След като бе приет от „Текст Пъблишинг“, ръкописът спечели много от вниманието на редактора ми Алисън Арнолд, която разбра точно към какво се стремях, и страстната подкрепа на Майкъл Хейуорд и неговия екип, по специално Джейн Новак, Кърсти Уилсън, Чонг Уенг Хо и Мишел Калигаро. Усилията на Ан Бийлби да представи „Великолепната жена“ на вниманието на чуждестранните издателства доведоха до това историята на Дон и Роузи да бъде разказана на трийсет езика.
Но сюжетът има дълга история. Всичко започна като сценарий, написан по време на обучението ми по писане за кино в Института. С Ан и сина ми Даниел обсъдихме историята по време на разходка в Нова Зеландия. Разработка на героите под заглавието „Проектът «Клара» — Фаза 1“ се появи през 2007 г. През 2008 г. завърших първата версия на сценария с различен сюжет и главна героиня — унгарката Клара вместо Роузи, след като ми трябваше известно време да реша, че това е по-скоро комедия, отколкото драма.