За пет години историята значително се промени, и то към по-добро, за което трябва да благодаря на многото хора, които ме окуражаваха, критикуваха и ме караха да не се задоволявам с постигнатото.
Преподавателите от Кралския технологичен институт на Мелбърн ме научиха на принципите на разказване на сюжети и ми дадоха конкретни съвети по сценария. Специално споменаване заслужавал Клеър Ренър, ръководител на катедрата; Тим Фъргюсън, комедийна легенда; Дейвид Рапси и Иън Прингъл, великолепни филмови продуценти, които не ми спестяваха нищо; и Борис Трибик, който ме накара да заобичам фарса. От Кари Грант щеше да излезе чудесен Дон. Джо Мойлан ми помагаше в писането по време на най-радикалните промени. Правенето на късометражни филми със студентите по аудиовизия под ръководството на Роуън Хъмфри и Саймън Ембъри ме научи кое работи и кое не. Докато гледах как страхотният ми диалог пада на пода в залата за монтаж, разбрах много неща за икономичното писане. Ким Креджъс от Актьорското студио на 16-а улица ми намери талантливи актьори, които ми отвориха очите, след като прочетоха текста.
Имам късмета да принадлежа към талантлива и трудолюбива писателска група: Ирина Гундорцева, Стийв Мичъл, Сузана Пети и Мей Йънг. Често обсъждахме Роузи и ентусиазмът на Ирина към кратката версия се оказа ключов да продължа нататък. По-късно Хайди Уинън беше първият човек извън семейството ми, който предположи, че тук има потенциал за роман.
Сценарият спечели и от проницателните коментари на двамата гуру в писането за кино Стийв Каплан и Майкъл Хейг. Контактът с тях пък стана възможен благодарение на Маркъс Уест от Австралийската писателска гилдия, който спонсорира награда за романтична комедия през 2010 г. Продуцентите Питър Лий и Рос Уокър и режисьорът Пол Фишбах също предложиха ценна критика.
Пътят към публикуването започна, когато „Великолепната жена“ спечели литературната награда на премиера на Виктория за 2012 година за непубликуван ръкопис. Благодаря на правителството на Виктория и на Центъра „Уийлър“ за спонсорството и организацията на наградата. Също така съм признателен на съдиите Ник Гад, Питър Мюз, Зоуи Датнър и Родерик Пул за храбрия им избор.
Много други хора подкрепиха „Великолепната жена“ и мен по време на шестгодишното пътешествие от идеята до публикувания роман — бих искал да отбележа Джон Бакхаус, Ребека Картър, Камерън Кларс, Сара Кълън, Фран Късуърт, Барбара Глидън, Аманда Голдинг, Вин Хеджър, Ноел Малоуни, Брайън Макензи, Стийв Мелникоф, Бен Майкъл, Хелън О’Конъл, Ребека Пенистън-Бърд, Ейприл Рийв, Джон Рийвс, Сю и Крие Уодъл, Гери и Пийт Уолш и моите състуденти от Кралския технологичен институт на Мелбърн.
Салатата от омар на Дон е по рецепта от „Съвременна австралийска кухня“ на Тийг Езард. Идеална е за романтична вечеря на балкона с бутилка шампанско розе.
Информация за текста
Информация за текста
$orig_author=Graeme Simsion
$orig_lang=en
$orig_title=The rosie project
$year=2012
$pub_year=2014
$translator=Елена Кодинова
$trans_year=2013
$type=Роман
$category=Класически романи и повести
$labels=Съвременен роман (XX–XXI век)
Сканиране: ventcis, 2015
Корекция: aisle, 2016
Издание:
Греъм Симсън
Великолепната жена
Австралийска, първо издание
Превод: Елена Кодинова
Редактор: Евгения Мирева
Компютърна обработка: Саша Йорданова
ИК „Бард“ ООД, 2014
ISBN 97Я-954–655–467–3
notes
1
Daphne — на английски означава „див люляк“. — Б. пр.