— Къде по-точно в централните графства? — погледът му бе прикован в лицето й, а й се струваше, че дори вижда как колелата на мисълта му бързо се завъртат.
— Шефийлд — неохотно заяви Елизабет.
— Едно от именията на граф Шрузбъри — той помълча известно време, без да откъсва очи от нея. Тя почти видя точния момент, когато разсъдъкът му направи връзката. После той тихичко подсвирна. — Господи, значи вярно било!
— Опасявам се, че не зная за какво говорите.
— Значи наистина имала дете.
Тя го наблюдаваше мълчаливо.
— Може и да съм клет шотландски невежа, но дори и аз съм чувал за обвиненията на Бес Шрузбъри. — Той се тръшна на леглото и облегна гръб на каменната стена. — Уверявам ви, всички в Шотландия ще намерят този скандал за страшно интересен.
— Не съм ви позволила да сядате в мое присъствие.
Той не обърна внимание на рязката й забележка, а погледът му продължи да оглежда лицето й за евентуални промени в изражението.
— Тя е дъщеря на Мария, нали?
— Всички знаят, че Мария има само едно дете, и то седи на шотландския трон.
— Но не и според Бес Шрузбъри. Тя твърди, че съпругът й и Мария са се наслаждавали изцяло на близостта, наложена им от пленничеството на Мария. Каква точно беше нейната версия? Че кралица Мария му е родила две деца, докато той я е държал в плен в имението си толкова дълго време?
— Бес Шрузбъри е амбициозна, завистлива жена. И аз публично я порицах, че разпространява подобни слухове.
— И много ефективно я накарахте да замълчи.
— Граф Шрузбъри безкористно се зае да осигури удобно пленничество на Мария. Той е верен поданик на короната.
— А Мария бе красива млада жена, за която се знаеше, че е егоистична и твърдоглава… самотна, страстна жена, държана в плен, далеч от света. Съвсем логично да посегне към единствения мъж наоколо. Тази дъщеря единствена ли е, или има и друго отроче?
— Казах ви, Бес Шрузбъри е лъжкиня.
— Значи е било само едно дете… — гласът му звучеше замислено. — Но това е повече от достатъчно. Не можете да позволите да се разчуе, нали? И без туй напоследък се надигаха прекалено много възмутени възгласи, задето държите Мария в плен. И тъй като вече половин Шотландия гледаше на Мария като на уличница, сигурен съм, че не е било трудно да я убедите да се откаже от детето си. Но ако истината се бе разчула, тя винаги е можела да заяви, че графът я е изнасилил, а това би осигурило на поддръжниците й из Северна Англия добър повод да се съюзят с Франция или Испания, за да ви свалят от трона.
— Всичко това са само предположения.
Той се наведе напред.
— Тогава да продължим още малко с предположенията. Да предположим, че детето наистина е дъщеря на Мария, кралицата на Шотландия.
— Мария вече не е кралица. Тя абдикира в полза на сина си.
— Но Джеймс никога не е бил особено популярен сред народа. Много благородници ще са доволни, ако намерят друг наследник на династията Стюарт, около който да се сплотят. А вие няма да сте особено доволна от подобен развой на събитията, нали?
Дявол го взел, умът му наистина реже като бръснач. Тя действително бе предполагала, че той ще достигне до това заключение, но не и с подобна бързина.
— Отново само предположения. В това отношение много ви бива. Само че детето е още само на шестнайсет години и едва ли представлява чак такава заплаха.
— Вие не бяхте кой знае колко по-възрастна, когато наследихте трона, а всички ви наричаха младата лъвица.
Внезапно я изпълни неимоверно задоволство.
— Да, за бога, наложи им се да се съобразяват с мен. Забих зъби в тях и ги накарах да разберат, че една жена може да… — Тя сви рамене. — Но аз бях необикновена. Дори и това да е дъщерята на Мария… — Тя направи кратка пауза, после продължи: — А аз не твърдя, че тя е. Нима мислите, че ще се уплаша от някакво си хлапе, нямащо представа от дворцови интриги?
— И все пак вие се боите от нещо, иначе аз нямаше да съм тук.
— Не се боя от нищо! — Той продължаваше да я гледа скептично, затова най-сетне кралицата рече: — Ако е детето, което твърдите, тя може да бъде използвана като пионка. Затова е най-благоразумно да бъде извън Англия.
— Ето защо я изпращате в Шотландия, където Джеймс тутакси ще се отърве от всеки възможен претендент за трона, като така ви спести и неприятната задача вие да го сторите.