— Не! — Елизабет се опита да овладее гласа си. — Изпращам я в Крейда. Вие ще се ожените за нея, ще я заведете на вашия остров и ще я държите там в безопасност.
— О, нима?
— И без това вече се носят твърде много слухове за онова дете. Опитах се да я държа изолирана, но ако някой случайно открие… Не, тя трябва да бъде отведена от Англия колкото може по-скоро.
— А защо от мен?
— Защото вие сте най-подходящият. Да не мислите, че съм ви избрала слепешката? Повече от три години търся решение на този проблем. Вие не сте идеален, но би трябвало да свършите работа. Мразите испанците, така че няма да припнете при Филип с момичето. Произхождате от благороден и войнствен род. Не сте обвързан с никого, освен с вашите планинци и не личи да ламтите за по-висок пост.
— Защото няма по-висок пост от това, да бъда лорд на Крейда.
И той говореше искрено. Тези простички думи бяха изречени с абсолютна прямота и убеденост. Елизабет бе виждала крале, които не излъчваха подобно достойнство.
— Глупости. Но на мен ми е удобно да вярвате в тази дръзка заблуда. Така няма да използвате момичето, за да посегнете към короната. — Тя се намръщи. — Но трябва да престанете да ограбвате корабите на Филип.
— О, така ли? Но пък може да продължа да ограбвам вашите?
— Повярвах ви, когато казахте, че сте го сторили само за да ядосате Джеймс, но повече не бива да си разрешавате подобни волности. Няма да позволя да бъдете убит някъде из моретата, когато трябва да сте в Крейда и да пазите момичето. Трябва да я държите в безопасност.
— Аха, виждам колко неудобна би била смъртта ми за вас — иронично отбеляза той. — Съжалявам, че се налага да ви откажа, но нямам никакво желание да се забърквам в кроежите ви, а още по-малко пък да се женя.
— Все някога трябва да се ожените.
Той сви рамене.
— Когато го сторя, то ще е за някоя, която ще донесе на Крейда нещо по-полезно от кръвопролития и беди.
— Досега кръвта не ви е спирала.
— Но имам една странна черта на характера — предпочитам сам да определям кога и къде да се бия. — Той срещна погледа й. — И то няма да е за вашата кауза, Ваше величество.
— Нито пък за каузата на Джеймс, очевидно. За какво бихте се били?
— Крейда — простичко отвърна той. — Само за Крейда.
— Добре — рече тя. Това беше отговорът, който се бе надявала да получи. — Значи, ако момичето е в Крейда, ще е в безопасност.
— Може би не се изразих достатъчно ясно. Няма да се оженя за момичето.
— Ще се ожените за нея. — Тя замълча за миг. — Иначе ще взема оръженосеца ви, ще го обеся и после ще разчленя тялото му на толкова много парченца, че няма да остане нищичко, което да погребете в безценната ви Крейда.
Той замръзна на мястото си.
— Не знаех, че Ваше величество има навик да убива невинни мъже, за да наложи волята си.
— Момичето също е невинно. Няма да позволя да я хванат в капан заради потеклото й. Мислех, че поне още няколко години ще е в безопасност в Шефийлд, но сега не мога… — Тя замълча. — Трябва да я отведете незабавно. Искам да ми дадете дума.
— Нима очаквате, че ще удържа на думата си, ако сте ме принудили да ви я дам насила?
— Ще спазите обещанието си. Пърси ми обясни, че думата на един планинец е свещена. Вие ще ми дадете дума, че ще се ожените за нея и ще я отведете в Крейда.
Макдарън мълчеше.
— Не ме карайте да доказвам, че мога да изпълня заплахите си. Нямам никакво желание да убивам роднината ви. И без това вече смъртта е навсякъде — уморено рече тя.
Той все още не проговаряше, а погледът му търсеше по лицето й някакъв признак на слабост. Но тя не показваше нищо подобно. Той тихо изруга и изрече през стиснати зъби:
— Имате думата ми.
— Това не е достатъчно. Кажете го с пълно изречение.
С ледена прецизност той изговори:
— Обещавам да се оженя за момичето и да го отведа на Крейда.
Заля я вълна на облекчение. Въпросът бе приключен.
— Много разумно от ваша страна. Ще ви освободим при изгрев-слънце и ще ви върнем конете и парите. Ще се отправите директно към Шефийлд, където момичето живее в една къща на няколко мили от селото. За нея се грижат викарият и неговата добра съпруга. Себастиан Ландфийлд е набожен човек и е посветил последните тринайсет години от живота си на нейното благополучие. Пърси ще ви даде едно писмо. В него съм написала, че нареждам на викария да предаде момичето на вашето попечителство. Тя няма да ви създаде проблеми. Викарият ме увери, че е доста прилична на вид и поведение и е възпитана да бъде всеотдайна протестантка и кротка, добродетелна девойка. — Кралицата тръгна към вратата. — Взехте мъдро решение, милорд.