— Не аз съм взел това решение, вие го сторихте. Самият аз предпочитам сам да правя избора си. — Той бавно се изправи на крака. — А когато не става така, съм много… раздразнен.
Той бе повече от раздразнен. Кипеше от леденостуден гняв, и тя отново почувства онази вълнуваща тръпка на страх. Всички оръжия при тази схватка бяха на нейна страна, и въпреки това пак изпита миг на несигурност и съжаление. На този свят имаше толкова малко интересни мъже, а тя вероятно повече никога нямаше да го види. Жалко, че й се налага да го жертва в полза на момичето.
— Все някой трябва да печели всяка битка.
— Все още не сте спечелили, Ваше величество.
— Аз имам думата ви.
По лицето му припламна някакво чувство, което й бе невъзможно да определи.
— Да, имате думата ми.
— Значи съм спечелила. — Устните й се присвиха. — И кълна се, ако чуя, че сте се отнесли зле с нея, ще изпратя собствената си армада в Крейда, за да ви накаже.
Тя прекоси килията и извика:
— Пърси! Изведете ме оттук. Приключих с него.
— Това не е съвсем вярно, Ваше величество. — Тихо каза Макдарън. — Все още не сте приключили с мен.
— Какво искате да… — Тя погледна през рамо и видя в изражението му не само гняв, но и непоколебима решителност. Макдарън очевидно нямаше намерение да й позволи да се оттегли като безусловен победител. Може би е сбъркала и може би наистина ще го види отново. Мисълта не й се стори съвсем неприятна.
Тя му се усмихна.
— Приятна вечер, милорд.
И когато вратата се отвори, тя достолепно напусна килията.
— Младоженец — измърмори Гавин. — Какво щастие! Ти ще си пазиш семейното огнище, докато кротката ти млада съпруга седи на стана и тъче фина…
— Радвам се, че намираш това за толкова забавно — мрачно рече Робърт. — Трябваше да оставя Нейно величество да те накълца на парченца.
Гавин трепна.
— Ау, звучи ми направо отвратително. Предпочитам да не се замислям за този вариант. Освен това време ти е да се ожениш. Вече се уморих да скитаме насам-натам.
— Тогава ти се ожени, и си стой до огнището.
— Само че още никой не ме е уредил за такава блестяща партия. — Той побърза да смени темата, когато забеляза убийствения поглед на Робърт. — Значи тръгваме направо за Шефийлд.
— Кралицата се изрази пределно ясно. Очевидно много се е разбързала.
— Защо?
Робърт помълча за момент, премисляйки всичко.
— Мария. Тя ще позволи това да се случи.
— Смяташ, че ще подпише заповедта за екзекуцията на Мария? Но тя отлага вече седмици наред.
И самата Елизабет му бе казала, и то дори два пъти, че не иска да екзекутира Мария Шотландска, припомни си Робърт.
Въпреки това самият той добре знаеше, че желанията и необходимостта рядко съвпадат. Бог му е свидетел, някои от решенията, които трябваше да взима като вожд на своя клан, също не му се харесваха особено. Припряността, с която тя настояваше той да отведе незабавно дъщерята на Мария от Англия, нямаше да има логично обяснение, ако не е решила да направи тази последна, решителна стъпка.
— Смятам, че или ще подпише тази заповед, или ще намери начин да премахне Мария, като смъкне от плещите си поне част от вината за това.
— Значи изпитва известни угризения и иска девойчето да бъде далеч от шумотевицата, когато убие майка й. Каква нежна дама! — Гавин поклати глава. — Сигурно смяташ, че момичето ще донесе неприятности на Крейда?
— Няма да й позволя.
— Неприятностите се тълпят около кралските особи като пчели на мед.
— Няма да й позволя — повтори Робърт, като изговаряше всяка дума с изключителна прецизност.
— Ядосан си.
— О, да!
— Но ще изпълниш заръките на кралицата?
— Дадох й дума. — Той поспря за миг. — Но начинът, по който смятам да удържа на думата си, може и да не й хареса много.
Гавин тихичко подсвирна.
— Може би ни предстоят доста интересни преживявания. — Той неспокойно се въртеше в леглото си. — Да заспиваме.
— Гавин!
Робърт затвори очи. Да се ожени за дъщерята на Мария би означавало да постави в опасност единственото нещо, за което милееше на този свят. Няма да позволи Крейда да се превърне в бойно поле за всичките клики, които в момента разкъсваха и Англия, и Шотландия. Нека всички те се унищожат едни други, докато се бият заради религиите и амбициите си, и най-вече за трона. Когато всички те изчезнат в небитието, Крейда все още ще съществува, по-силна от всякога.
Небеса, самият той ще се погрижи да стане така.
Вече бе почти заспал, когато Гавин отново проговори.
— Искаш ли да посвиря на гайда на сватбата ти? Знам, че обичаят е да се свири на гайда само преди битка, но в случая ще има известна прилика, нали?