— А какво е решението?
— Същото, както и преди. Искам да направиш така, че да знам всичко, което става в Селуит. Ще наблюдаваме и ще чакаме, и ще се опитаме да я измъкнем от него при първа възможност. А и ще се опитаме да убием това копеле, преди тя да е направила своя опит — мрачно добави той.
— Изглеждаш чудесно — рече Алек, когато Кейт слезе по стълбите същата вечер. — Страните ти са румени. Кенет казва, че си прекарвала доста време в градината.
Тя потисна внезапното вълнение, предизвикано от тази най-обикновена забележка.
— Та как бих могла да устоя? Розите са разцъфнали. Селуит е направо прелестно място.
— Намирам го за изключително удобно, когато идвам в Единбург. Понякога е полезно за известно време да се отдалечавам от Джеймс. — Той я хвана под ръка и я поведе към трапезарията. — Получих имението като зестра от покойната си съпруга.
От майката на Джийн, която той съсипал и убил с тиранията си, припомни си Кейт с горчивина.
— Приключи ли с делата си в двореца?
— Отчасти. Джеймс е прекалено разтревожен от нападението на Елизабет при Кадис, за да настоява да стоя при него.
— Кадис?
— Елизабет е изпратила Дрейк да нападне испанската флота при град Кадис. Очевидно е постигнал пълен успех.
— Защо го е сторила?
— Въпрос на време е Испания да изпрати армадата си срещу Англия. Елизабет се е надявала да обезкуражи Филип и едновременно с това да отслаби силите му.
— Не разбирам защо това ще тревожи Джеймс, щом той не е замесен в тази война.
— Той не може да реши дали да отиде да лиже обувките на Филип, или да се умилква на Елизабет. Ако Филип победи, той ще се нуждае от могъщ приятел като испанския крал, а ако спечели Елизабет, той иска тя да го обяви за наследник на трона й. — Устните му се извиха презрително. — Горкото момче, каква участ! Струва ми се, че просто трябва да го отърва от всичките тези дипломатически проблеми.
— Ако ще има война, може би сега не е най-подходящият момент да организираме заговор.
— Глупости. Когато светът е разтърсван от размирици, е най-подходящият момент за промяна. — Той замълча за момент. — Но тези вести за война промениха плановете ми в едно отношение. Няма да ходим в Англия.
— Ще останем тук?
— Не, ще отплаваме за Холандия още утре вечер.
Кейт го погледна, изненадана и уплашена.
— Защо?
— Ще идем там, където ще получим най-голяма подкрепа. Тя би могла да разбере отпътуване за Франция или Испания, но доколкото й бе известно, Холандия въобще нямаше силни връзки с Мария. Затова поклати глава.
— Не виждам логиката.
— Довери ми се. Ще разбереш, когато му дойде времето. — След тези думи гласът му стана малко по-твърд. — А ако не разбереш, ще се съгласиш с моята преценка. Отиваме в Холандия.
— Не вярвам, че трябва да… — Тя млъкна, срещнала погледа му. По някаква причина това пътуване бе особено важно за него.
За миг тя почувства, че я обзема панически страх. Ще плава към далечни земи, където няма да има никаква възможност и средства за бягство, щом убие Малкълм.
Не бива да е толкова страхлива. Робърт е бил дете, когато е прекосил морето, за да се върне в Крейда. Обстоятелствата са били съвсем същите. Тя просто ще трябва да вложи всичките си усилия и разум, за да открие най-безопасния път.
И сега се усмихна.
— Сигурна съм, че Холандия ще се окаже изключително интересна и за двама ни.
14.
— Заминават тази нощ — обяви Джок.
— Сигурен ли си? — попита Робърт.
Джок кимна.
— Тази сутрин бе изпратено съобщение до пристанището в Лийт да приготвят кораба на Алек за отплаване в полунощ. — Той направи пауза. — Ще ги следим ли до Англия, или ще го хванем сега?
Робърт се опита да мисли обективно, но това просто не му бе възможно. Откак вчера се бе срещнал с Кейт, безпокойството му непрестанно нарастваше. Искаше всичко да приключи колкото се може по-скоро и да измъкне Кейт далеч от този кучи син.
— Яхвай коня и отивай в Грантън, за да доведеш нашите воини от кораба. Ще нападнем Малкълм по пътя за Лийт.
— Ще бъде добре охраняван.
— Той не знае, че сме в Шотландия.
Джок тръгна към коня си, но мрачно рече:
— Да се надяваме, че тя ще е достатъчна.
Робърт хранеше същите опасения. Ще бъдат много по-малобройни, а едно изненадващо нападение може да не е достатъчно, за да им донесе успех.
Освен ако не измисли начин да направи войниците на Малкълм съвсем беззащитни, да ги хване неподготвени.
Да ги хване…
— Чакай — извика той след Джок. — Идвам с теб в Грантън.
— Изглеждаш ми неспокоен — с престорено безгрижие рече Кейт, когато Алек се върна при нея вече за трети път, откак бяха тръгнали. — Да не би да се страхуваш от разбойници, милорд?