— От крадци — усмихна й се Алек. — Не се безпокоя чак толкова, но трябва да съм сигурен, че Макдарън няма да се опита да ми отнеме онова, което ми принадлежи.
Кейт се постара да прикрие обхваналото я напрежение.
— Чувал ли си нещо за него?
— Не, но това не значи, че той не е в Единбург.
— Робърт не е глупак. — Кейт погледна редиците въоръжени пазачи от двете й страни по тесния път. — Сигурна съм, че не би се опитал да нападне при толкова превъзходство на силите ни.
— Съгласен съм, но никога не вреди човек да се…
Внезапно от дърветата се спуснаха огромни мрежи, право върху главите на стражите, които яздеха пред тях!
— Какво, по дяв… — Малкълм рязко се обърна само за да види как още мрежи се спускат върху пазачите зад гърба им.
— Макдарън! — Бойният вик прозвуча пронизително и от храсталаците от двете страни на пътя заизскачаха мъже, които сграбчваха рибарските мрежи, стегнали войниците като в капан. — Макдарън!
— Не! — извика Кейт.
Стражите на Малкълм се бореха с мрежите, опитвайки се да извадят мечовете си, докато падаха от конете и се мятаха като пъстърва в планински поток.
— Проклятие!
Малкълм сграбчи юздите на коня на Кейт и яростно пришпори своя, опитвайки се да си пробие път напред, като заобиколи бъркотията в краката им.
— Слизай! — Робърт стоеше пред коня на Алек, а в ръката му проблясваше меч.
— О, да! — изсъска Алек, стиснал зъби. — На всяка цена!
Той извади меча си и се плъзна от седлото на земята.
— Спрете! — извика Кейт. — Робърт, не искам това! Защо не…
Тя млъкна, разбрала, че никой не й обръща внимание, и слезе от коня си. Можеше само да стои безпомощно и да гледа как се бият, докато стоманата на мечовете им проблясваше смъртоносно студена под лунната светлина. Мили боже, досега не бе осъзнавала колко едър е Малкълм, колко по-огромен от Робърт. Раменете му бяха масивни и обсегът на оръжието му далеч надминаваше този на Робърт.
Лицето на Малкълм бе като каменно, разтегнатите му устни оголваха зъбите му като на кръвожаден звяр, готов да убива. Кейт закърши ръце.
— Робърт, не виждаш ли…
— Стой настрана, Кейт. — Робърт се впусна напред, но върхът на меча му бе отклонен още преди да е достигнал гърдите на Малкълм.
Значи той искаше тя да стои настрана и кротко да наблюдава, докато го убиват заради нея. Не, не можеше да стори подобно нещо.
Кейт отчаяно се огледа за помощ и видя един от убитите през първите минути на атаката стражи. Хвърли се към него и грабна камата от колана му.
После се завъртя към Робърт и Малкълм.
Малкълм бе притиснат към едно дърво, но пъргаво се измъкна оттам и се хвърли в атака.
Тя застана на пръсти, изчаквайки удобен момент.
— Не мога да се справя и с двама ви. Ако искаш да остана жив, ще стоиш настрана — рече Робърт, без да я поглежда. — Той е мой.
— Твоя е смъртта ти — изсъска Малкълм. От осанката му лъхаше тържествуваща самоувереност. — Не можеш да спечелиш, Макдарън. Аз съм по-силен и по-хитър и…
Изохка от болка, когато мечът на Робърт бръсна реброто му.
— И по-голям самохвалко — рече Робърт. — Ето и първата кръв, Алек.
— Последната кръв — извика Малкълм, като се хвърли напред, замахна и ударът му бе париран.
Страхът постепенно напускаше Кейт, докато ги наблюдаваше. Малкълм може и да имаше преимуществото на по-голямата физическа сила, но Робърт бе по-бърз и очевидно по-ловкият с меча от двамата. Бе също така твърд, яростен и напълно безмилостен. Никога не го бе виждала такъв. Това не беше Робърт от Крейда, а Черния Робърт, пиратът, който сееше кръвопролития и смърт.
— Станал си мекушав от много игрички в палата на Джеймс, Алек. Трябвало е да си останеш в планините и да поддържаш уменията си. — Робърт парира още един удар на Алек и още една струйка кръв се появи върху рамото на Алек. — По-трудно е да надвиеш човек, когато не е привързан към колелото за изтезания, нали?
Малкълм се усмихна злобно.
— Знаех си, че забавленията ми с Гавин ще те ядосат!
— И самият аз съм склонен да се позабавлявам — острието изсвистя към слабините на Малкълм.
Пронизителният писък от болка, който нададе Малкълм, накара Кейт да се разтрепери цялата. Той залитна назад, като гледаше раната си.
— Боли, а? — попита Робърт, стиснал зъби. — Опитай това!
Мечът му се заби в стомаха на Алек, завъртя се на половин оборот и бе издърпан.
За ужас на Кейт, Малкълм не падна. Той все още си стоеше изправен, а лицето му бе разкривено от невъобразима болка.
— Ти… глупак такъв! Не можеш… да победиш.