— Въобще не съм се опитвал да победя. Просто съжалявам, че нямам повече време да си поиграя с теб, както ти си се забавлявал с Гавин. — Този път мечът на Робърт се заби дълбоко в гърдите на Малкълм и остана там. Той пусна дръжката на меча и отстъпи назад, изчаквайки Малкълм да се строполи.
Всичко бе свършено.
Малкълм застина за миг, втренчен в Робърт, а върху лицето му бе изписано изумление. После Кейт видя как Малкълм падна на колене и след това рухна по гръб на земята.
Ръцете му стиснаха меча. От дланите му рукна кръв, когато се опита да извади оръжието от гърдите си.
— Не — рече той невярващо. — Не! Аз няма… да умра.
— Ще умреш — студено заяви Робърт. — Вече си мъртвец.
Алек се опита да се изправи, и отново рухна назад с вик на болка. Изумлението се превърна в гняв, а след това невероятна злоба разкриви чертите му.
— Мислиш си, че си… спечелил. Но загуби… и ти. Признанието… — Той се закашля и от ъгълчето на устата му потече струйка кръв. — Джеймс ще получи… признанието.
Робърт замръзна.
— Какво признание?
— Дойката подписа… признание в тъмницата… преди да умре. Аз наредих… то да бъде предадено на Джеймс при смъртта ми. — Погледът му тържествуващо се премести върху Кейт. — Казах ти… няма да му позволя… да спечели. Крейда… ще бъде унищожена. Джеймс ще изпепели половин Шотландия… за да я убие, когато прочете признанието. — Той се разсмя. — И ти си унищожена…
Внезапно той се сгърчи нагоре, а смехът му замръзна.
Кейт потръпна и извърна поглед от него.
Робърт тихо ругаеше.
— Божичко, защо тази жена не е умряла, преди да подпише проклетото признание?
— Какво искаше да каже той? — попита тя объркано. — Какво признание?
— Доказателството, че си дъщеря на Мария. Джеймс е довел дойката ти в Единбург и Алек я е измъчвал до смърт, за да получи информация.
— Клара?
Клара бе мъртва. Тази мила жена, която едва си спомняше, бе изстрадала адски изтезания и умряла заради Кейт. Тя наистина сееше смърт и разруха навсякъде, все повече и повече, опустошението всмукваше и добри, и лоши като смъртоносен водовъртеж.
— Ти не ми каза, че е убил и нея.
— Мисли за това по-късно. — Робърт я вдигна на коня й. — Поне трима от стражата на Алек успяха да избягат. Сега ще занесат вестта в Единбург.
— Ще ги преследвам — предложи Джок.
— Това ще ни спечели само малко време. По-добре ще е да го използваме, за да стигнем до кораба.
— Не искам да…
— Кейт, ако сега започнеш да спориш с мен, ще те завържа на коня и ще ти запуша устата — свирепо извика Робърт. — Трябва да успеем да излезем в открито море, преди войниците на Джеймс да пристигнат и да открият трупа на Алек.
— Да открием в кого е признанието, преди той да го даде на Джеймс — рече Джок. — Не знаем какви точно са били нарежданията на Алек. Може да ни остават ден или два, докато Джеймс получи признанието.
— А може да имаме и само час. Като познавам Алек, бих се обзаложил, че второто е вярно — рече Робърт и се качи на коня си. — Не мога да рискувам.
Три часа по-късно Ирландската принцеса отплава от пристанището на Грантън, а Робърт за пръв път по-спокойно си пое дъх, откак бе убил Малкълм. За известно време бяха в безопасност и сега имаше време да обмисли следващия ход.
Кейт се приближи и застана до Робърт на палубата.
— Няма да се върна в Крейда. Ако ме заведеш там, пак ще избягам.
— Ще идеш там, където те заведа — рече той. — Сега вече в цяла Шотландия няма да се намери и едно местенце, където да си в безопасност.
— Тогава няма да остана в Шотландия. — Ръцете й стискаха перилата. — Заведи ме при Елизабет. Тя вече веднъж ми помогна. Може би ще успее да ми намери убежище.
— Тя ти помогна, защото така й е било удобно и е премахнала една потенциална заплаха. Ако Джеймс знае коя си, заплахата вече става реална и ти определено се превръщаш в неудобство.
— Може би грешиш. Предпочитам да рискувам с нея, отколкото да позволя Крейда да бъде унищожена.
— Кейт… — Той дълбоко си пое дъх, опитвайки се да сдържи гнева и отчаянието си. Господи, тази вечер всичко се бе объркало, а нейното твърдоглавие никак не му помагаше. — Защо не отидеш в каютата си и не си легнеш? Ще обсъдим това утре.
— Когато вече ще сме на път за Крейда. — Очите й блестяха под лунните лъчи. — Защо не ме изслушаш? Добре, не ме води при Елизабет. Заведи ме в Холандия, както смяташе да стори Малкълм.
— В Холандия ли? — повтори той сепнато. — Струва ми се, каза, че ще те води в Англия.
— Той промени плановете си. Беше нещо свързано с войната. Каза, че най-силната подкрепа ще получим от Холандия. — Тя протегна ръка и стисна лакътя му. — Ако не ме заведеш при Елизабет, заведи ме в Холандия или в Италия, или… или в Русия. Където и да е, само не в Крейда! Не мога да понеса да… Защо ме гледаш така? Какво има?