В този миг погледът на кралицата се премести върху Кейт и тя моментално промени мнението си. Този поглед беше остър като бръснач, преценяващ впечатлението.
Елизабет наклони глава.
— Не сте красавица, но не сте и лишена от известна привлекателност.
После тя се обърна към Робърт:
— Виждате ли, нали ви казах, че момичето ще бъде кротко и прилично на вид.
— Е, поне е прилична на вид — съгласи се Робърт, като направи нисък поклон. — Ваше величество беше права, както винаги.
— А вие сте безочлив, както винаги. Имайте любезността да сдържите насмешката си и да доведете жена си по-близо, за да мога да я огледам по-добре.
Кейт пристъпи и направи пред кралицата дълбок реверанс.
— Ваше величество.
— Станете, станете — нетърпеливо рече кралицата. — Как да разгледам чертите ви, ако гледате в обувките ми?
Кейт вдигна поглед и Елизабет преценяващо огледа първо лицето й, а после и златистокафявите й къдри, които се посипваха по раменете изпод кадифената шапчица.
— Хубави очи, а косите ви са с чудесна гъстота и ярък цвят.
— Да не би да сте очаквали да са по-тъмни? — попита Робърт.
Елизабет се обърна към него.
— Разбира се, че не. Редовно получавах доклади от викария относно момичето.
— А и косата на Мария не е била по-тъмна — добави Робърт. — Кажете, смятате ли, че има същите…
— Не сте вие този, който трябва да задава въпросите, от вас се очаква да отговаряте. Защо не сте в Крейда, където се предполагаше, че трябва да останете?
— Бях в Крейда, но обстоятелствата се промениха и ми се наложи да се приспособявам към новите условия.
Робърт беше по-безочлив и присмехулен от всякога, даваше си сметка Кейт. Как, по дяволите, ще моли тя Елизабет за услуга, ако той продължава непрекъснато да я дразни? Но може би именно това бе целта му. Кейт съзнаваше, че той не желаеше да идва още от мига, в който тя го бе предложила.
Робърт продължи:
— Но Ваше величество също е много добра в приспособяването според нуждите си. Когато бях затворен в Кулата, вие бяхте…
— За бога, Робърт, млъкни и ме остави аз да говоря с нея — изсъска Кейт направо вбесена.
Изненаданият поглед на кралицата моментално се върна върху Кейт.
— А, значи никак не е кротка. — Тя отметна глава назад и се разсмя. — Така ви се пада, Макдарън!
Кейт го погледна предупредително.
— Простете му, Ваше величество. Той се държи ужасно непочтително, а ние трябва да ви помолим за една услуга.
— Услуга ли? — предпазливо повтори Елизабет.
— Молим ви за убежище — заяви Кейт и набързо разказа обстоятелствата, които ги бяха довели тук. — Вие бяхте добра към мен в миналото. Сега се надявам, че ще проявите същото снизхождение и този път.
— Значи дойката ви е мъртва? — попита Елизабет. — А какво е станало с признанието?
— Предполагаме, че то вече е в ръцете на Джеймс — отвърна Робърт.
— Проклятие! — Страните на Елизабет потъмняха от гняв. — Непрокопсаник! Не можете ли поне едно нещо да свършите както трябва, Макдарън?
— Позволете да ви напомня, че вие сте тази, която е избрала Себастиан Ландфийлд — заяви Робърт. — Ако ми бяхте казали, че е достатъчно луд, та да отиде при Джеймс, щях да му прережа гърлото още преди да отведа Кейт в Крейда.
— Нима твърдите, че вината е моя?
— Да. — Усмивката хищнически оголи зъбите му. — Вината е изцяло ваша, Ваше величество.
Кейт отчаяно си помисли, че двамата са като две диви животни, които се обикалят, готови да се нахвърлят едно върху друго.
— Няма значение чия е вината. Ще ми помогнете ли?
Погледът на Елизабет се върна на нея.
— Не зная дали бих могла. Ако Джеймс знае за потеклото ви, рискът може да е прекалено голям. А точно в момента отношенията ни са много несигурни и съм в рисковано положение.
— И ще я предадете на Джеймс? — попита Робърт.
— Не съм казала подобно нещо — рязко отвърна Елизабет. — Може би ще е възможно да й намеря някакво убежище. Но не и тук, в Англия.
— И няма да й осигурите закрилата си?
— Това е невъзможно. В никакъв случай не бива да проличи, че имам някаква връзка с нея.
Изражението на Робърт стана по-твърдо.
— Грешите — рече той. — Не е възможно да направите друго.
— И защо не?
Той срещна погледа на кралицата.
— Защото и двамата знаем какво е било признанието, подписано от Клара Мъркет. Знаем, че Мария Стюарт не е майката на Кейт. — Той направи кратка пауза. — Вие сте майка й.