— Лъжи! — категорично заяви Елизабет. — Безсмислени, откачени лъжи. И при това представляват такава неприкрита обида, че бих могла да ви взема главата за тия думи.
— Не вярвам, че бихте поели подобен риск. Никак не би ви се искало да излагате откачените ми лъжи на показ. Единственият изход би бил ножът на наемен убиец, но пък ще ви се наложи да се справяте с угризенията си след това. Вие все пак имате съвест.
— Робърт, какви ги говориш? — замаяно попита Кейт. — Това не е вярно. Знаеш, че съм…
— Откъде да знам? Защо Себастиан ти е повтарял цял живот, че си извънбрачно дете на Мария? Кой му го е казал? — Той кимна към Елизабет. — Нейно Кралско Величество. И ти си повярвала в това, защото и той е вярвал. Малко вероятно е било той да се усъмни в кралицата, чиято целомъдреност е направо легендарна, но ако го е сторил, тя му е дала идеалния отговор. Злата братовчедка Мария, която плете магии в кулата си. И наистина е било твърде удобно Мария да бъде държана в затвора през всичките тези години, нали? Вие не бихте искали детето ви да бъде отгледано без поне елементарно уважение. Вие сте я ограбили от законното й право на ваша наследница, но все пак сте й подарили вярата в мита, че е кралска дъщеря.
— Предположения — ледено отвърна Елизабет.
— Но веднъж вие казахте, че съм много добър в предположенията — възрази Робърт. — Оставихте ме да съединя парченцата от истината, за да ме подведете в удобната за вас посока. И понеже достигнах до тези заключения сам, нито веднъж не се усъмних в истината. Много хитро, Ваше величество.
— А защо е необходимо сега да се съмнявате в тези заключения?
— Заради признанието.
— Което не сте виждали.
— Но чието съдържание е ръководело всеки ход на Малкълм.
— Клара Мъркет може да му е казала, че Катрин е дъщеря на Мария — рече Елизабет. — Това би породило същите действия от страна на този Малкълм, ако той наистина е бил толкова амбициозен, колкото твърдите.
— Той би тръгнал да преследва Кейт, но не по същия начин. Измъчвал е Себастиан Ландфийлд, за да го накара да свидетелства, че тя е ваша дъщеря, а не на Мария, но Себастиан не отстъпил. Накрая той повярва, че това е самата истина. Думите му бяха: „Не Лилит… змията. Извива се, променя се.“ За змията в райската градина се казва, че е преобразеният дявол. В очите на Себастиан Кейт се е променила от дъщерята на Мария в дъщерята на Елизабет.
— Неубедително скърпени доводи — изсумтя Елизабет.
Робърт кимна.
— Толкова неубедителни, че дори не ги забелязах. Но после Кейт ми каза, че Малкълм смятал да я заведе в Уорик и Кенилуърт, за да търси подкрепа.
Кейт видя съвсем лека промяна в поведението на Елизабет.
— Стори ми се странно, но дори и тогава не успях да направя връзката. Докато внезапно Малкълм не промени решението си и тръгна да води Кейт в Холандия вместо в Англия. — Той се обърна към Кейт: — Какво ти каза той?
— Че най-силната подкрепа ще получа от Холандия — колебливо рече Кейт.
— И наистина е било така. — Робърт срещна погледа на Елизабет. — Защото този месец вие изпратихте граф Лестър в Холандия, за да се опита да сключи мир и да намери съюзници за тази война с Испания. Той вече не е бил в замъка си в Кенилуърт или в имението на брат си в Уорик. Било е необходимо Малкълм да го последва до Холандия, за да го замеси в заговора си.
— Робин Дъдли е мой най-предан служител. Графът никога не би се замесил в заговор срещу мен — заяви Елизабет.
— Дори и за да направи дъщеря си кралица на Англия, а себе си — властимащия човек зад трона? — попита Робърт тихо.
Но нали баща й бе граф Шрузбъри, объркано разсъждаваше Кейт. Всичко това беше лудост! През целия си живот бе смятала това за истина, а сега трябваше не само да приеме Елизабет за своя майка, а и граф Лестър за свой баща.
— Нима ме обвинявате в прелюбодейство с Робин, от което съм родила негово дете? — студено попита Елизабет.
— А чие друго да бъде? За вас двамата се носеха слухове още откак се възкачихте на трона. Вие отказахте да го отпратите от себе си дори когато привързаността ви към вашия сановник, завеждащ конюшните, предизвика присмеха на всички народи в Европа. Отрупахте го с богатства и почести, но не пожелахте да му дадете онова, което той желаеше най-силно. Да се ожени за кралицата и да спечели властта. — Робърт замълча за миг. — Защото Лестър винаги е бил много амбициозен човек. По едно време дори обеща на испанския посланик, че ще възстанови католицизма в Англия, ако Испания подкрепи неговото предложение за ръката ви.
— Той нямаше това предвид — побърза да каже Елизабет. — Робин винаги е бил всеотдаен протестант.