— Но неговото предложение все пак щеше да ви постави в неудобно положение. Не можехте да поемете риска, свързан с един брак, но и не можехте да се откажете от него. И какъв изход ви е оставал, когато сте разбрали, че носите неговото дете? Лестър не е трябвало да разбере за него. Един толкова амбициозен човек би сметнал мисълта за прекалено съблазнителна, за да й устои.
— Обградена съм от придворните си дами през цялото време. Как бих могла да родя дете, и това да не забележат околните?
— Би било трудно, но не и невъзможно. Не и за жената, която папата нарече най-уникалното същество, което се е появявало в Европа от петстотин години насам.
— Нямате доказателства в подкрепа на тази клевета — рече Елизабет.
— Освен признанието в ръцете на Джеймс.
— Бих се обзаложила, че Джеймс е изгорил този документ две минути, след като го е получил. — Устните й се разтегнаха. — Това младо паленце не би позволило на нищо да застане на пътя му към трона.
— И точно затова вие ще вземете Кейт под своя закрила — рече Робърт. — И затова ще я признаете публично.
— Да не сте полудял? Ако онова, което казвате, е истина, щом съм се опитвала да я скрия от очите на Робин през всичките тези години, да не мислите, че ще му позволя да узнае за съществуването й сега?
— Единственият начин тя да бъде в безопасност, е да признаете коя е.
Елизабет го загледа, присвила очи.
— За да можете вие на свой ред да се опитате да заграбите трона чрез нея? Много хитро, но няма да…
— Спрете! — Викът на Кейт се вряза насред думите на кралицата като нажежен меч. — Няма да търпя това повече! Как смеете да се карате за мен като кучета за кокал? Това е моят живот! — Тя се извърна към Елизабет: — Вие ли сте майка ми?
Елизабет я гледаше втренчено, без да отговори.
— Отговорете ми!
Робърт пристъпи напред.
— Кейт, ще е…
— Мълчи! — нахвърли се тя върху него. — И от теб въобще не съм доволна. Защо не ми каза за това предварително? Защо позволи да дойда тук и да го разбера по този начин?
— Струва ми се, че нашият скъп Черен Робърт не е бил съвсем сигурен в предположението си и е разчитал на изненадата, за да спечели тази битка — сухо рече Елизабет.
— Е, не беше особено мило от негова страна. И двамата никак не сте добри към мен. Аз няма… — Тя млъкна, за да овладее гласа си. — Остави ни, Робърт, искам да поговоря с нея насаме.
— Не мисля, че това е добра идея, Кейт — рече Робърт.
— Остави ни сами!
Робърт все още я гледаше намръщено.
— О, за бога, вървете — нетърпеливо рече Елизабет. — Няма да я изям.
— Не за това се тревожех — заяви Робърт. — Страхувам се, че тя може да ви изяде. А това ще е ужасно неловък ход, особено тук, на ваша територия. — Той се усмихна иронично и се поклони на Кейт. — Бъди внимателна с нея, момичето ми. В края на краищата тя е твоя майка.
Елизабет се намръщи, докато гледаше как той излиза.
— Нахален негодник. Трябваше да се вслушам в съветите на Пърси.
— Вие ли сте майка ми? — попита отново Кейт.
— Аз съм кралицата на това кралство, а ти ни най-малко не се отнасяш към мен с нужното уважение и страхопочитание.
— Имам право да знам — яростно извика Кейт. — Непрекъснато ме лъжат и използват и ме разнасят насам-натам, сякаш съм вещ. Ако това е вярно, значи вие сте ме ощетили и аз трябва да разбера истината. — Тя погледна Елизабет право в очите и попита с премерена отчетливост: — Вие ли сте майка ми?
За момент Елизабет остана безмълвна, после рече:
— Аз те родих.
Кейт се почувства така, сякаш щеше да припадне.
Елизабет вдигна глава.
— Но никога няма да те призная за мое дете. Никога. Ще е прекалено опасно.
— За вас?
— За Англия — отвърна Елизабет. — Ако дъщерята на Мария би могла да бъде използвана като пионка, за да разкъса тази страна, колко по-опасна би могла да бъде моята дъщеря!
— Значи отново ще ме изоставите?
— Не съм те изоставяла. Беше ти дадено всичко, което можех да ти дам, без да възникне опасност.
— Бихте могли поне да ми дадете баща. Бихте могли…
— Нима смяташ, че самата аз не исках дете? Когато Мария роди Джеймс, това едва не ме уби. И аз исках наследник. — Елизабет сви рамене. — Но това бе невъзможно. Трябваше да направя своя избор. И не съжалявам.
— Защото баща ми е бил амбициозен?
— Робърт беше много алчен. Няма нищо лошо в амбициозността, стига тя да е контролирана. Самата аз притежавам огромна доза от това качество. — Когато забеляза изражението на Кейт, тя грубо рече: — Ти нищо не разбираш. Обичала съм го през целия си живот. Той бе моят другар в игрите, моят любовник, а сега е мой приятел. Знаеш ли колко самотна съм била? Аз заслужавах Робин.