— Тогава защо не се омъжихте за него?
— Колко си глупава! Та това щеше да е най-бързият начин да го загубя! Познавам добре Робин. Властта щеше да е прекалено главозамайваща за него… Той щеше да се опита да заграби твърде много. — Тя сви рамене. — И тогава щеше да ми се наложи да го накажа за това.
— Като го изпратите на дръвника, както моята… — Кейт млъкна. Все още й бе трудно да осъзнае, че Мария не й е майка, че това е било само една лъжа. — И него ли щяхте да убиете?
— Сигурно ти е трудно да повярваш? — попита Елизабет. — Да, бих го сторила. Това щеше да разбие сърцето ми, но нямаше да имам друг избор. — Тя се усмихна цинично. — Та какво знаеш ти? Когато бях по-млада и от теб, моят приятел Том Сиймур загуби главата си, а аз седях в Кулата и чаках да разбера дали и аз ще умра. Подобни обстоятелства обикновено ти дават време за размисъл и ти служат за горчиви уроци. Това ми показа какво ценя най-много на този свят и ми даде увереността да го защитавам.
— И очевидно тронът е това, което цените най-много — с горчивина заяви Кейт.
— Англия е това, което е най-ценно за мен, а тронът е начинът да я защитавам. — Гласът й стана по-твърд. — И няма да позволя нито ти, нито Робин, нито която и да е сила на тази земя да я унищожи.
— Аз нямам желание да я унищожавам.
— Ти можеш да бъдеш използвана, за да…
— Замълчете. Направо се замаях. Трябва да помисля.
Кейт отиде до двукрилия прозорец и се загледа, без да вижда. Чувстваше ястребовия поглед на Елизабет върху гърба си, докато отчаяно се опитваше да осъзнае разкритията и емоциите, засипали я през последните няколко минути. Изпитваше негодувание, гняв, слисване и още нещо, което я изпълваше със страх… разбиране.
Няколко минути по-късно Кейт се обърна и погледна кралицата.
— Не е необходимо да ме признавате за свое дете.
— Може би не се изразих ясно: нямам намерение да правя подобно нещо.
Кейт не обърна внимание на язвителната забележка.
— Но ще изпратите едно писмо на Джеймс. В него ще признаете, че съм ваша дъщеря, но ще заявите, че докато Джеймс не прави нищо, с което да навреди на Робърт, на мен или на Крейда, вие обещавате да посочите него като ваш приемник след смъртта ви.
Елизабет се намръщи.
— Няма да правя нищо подобно. Все още не съм взела това решение.
— Не, предпочитате да държите Джеймс в напрежение — продължи Кейт. — Ще му кажете още, че ако предприеме някакви действия срещу Крейда, никога няма да получи английския трон.
Елизабет поклати глава.
— Трябва да имам оръжие, с което да размърдам Джеймс, когато Филип изпрати армадата си.
— Тогава си намерете друго — рече Кейт. — Това е моето оръжие.
Устните на Елизабет се разтегнаха в усмивка.
— Но ти нямаш оръжия срещу мен.
— Напротив, имам — заяви Кейт и направи кратка пауза. — Имам баща си.
— Робин?
— Откажете ми, и ще отида право при него в Холандия и ще ви го отнема! — Гласът й трепереше от вълнение. — За бога, ще ви покажа, че не съм просто пионка. Ще се науча как да го използвам и ще го изкуша, ще раздвижа в него онези амбиции, които казвате, че разбирате. Той ще се присъедини към мен, за да ви свали от престола и вие ще загубите вашия любовник и стар приятел, когото цените толкова много. И накрая ще трябва да унищожите и двама ни, иначе ние ще унищожим вас.
Устните на Елизабет се разтвориха в изненада и изумление.
— Не можеш да го сториш!
— Погледнете ме — предизвика я Кейт, а гласът й звънтеше от страстно вълнение. — Аз съм ваша дъщеря. Мога да променя света, ако реша.
Елизабет прошепна:
— Вярвам, че можеш. — После внезапно се изкикоти. — Но не и моя свят.
— Ще видим.
Елизабет поклати глава.
— Може и да не е необходимо да се противопоставяме една на друга. Възможно е наистина да се справя с Джеймс така, както предлагаш, и въпреки това да успея да изтръгна от него онова, което желая.
Кейт внимаваше да не покаже нито облекчението, нито триумфа си.
— Вярвам безпрекословно, че можете да го сторите.
— А какво уверение мога да получа от теб, че няма да отидеш при Робин, дори и след като ти дам тези гаранции?
— Уверението, че нямам никакво желание да получа трона — отвърна Кейт. — И аз знам какво ценя най-много на този свят, а то не е същото, което притежавате вие.
— Крейда и онзи ужасен негодник в преддверието? Много недалновидно.
— Онзи ужасен негодник би могъл да управлява това кралство по-добре и от вас. А колкото до далновидността, в Крейда няма да ми се наложи да изоставя детето си и да го дам на непознати. — Тя тръгна към вратата. — Изпратете писмото незабавно. Искам да се прибера у дома, в Крейда.