— Напълно сигурна ли си, че това е всичко, което искаш? — попита Елизабет с копринен глас.
Кейт я погледна през рамо.
Елизабет се усмихваше, а изражението й съдържаше някаква смесица от цинизъм, тъга и мъничко злоба.
— Не мисля. И в теб виждам същата жажда — тихо заяви тя. — Все пак ти си моя дъщеря.
Робърт скочи към Кейт и я хвана за ръка, докато тя затваряше вратата зад гърба си.
— Всичко наред ли е?
При неговото докосване я заля топло облекчение. Тя кимна.
— Да.
Погледът му оглеждаше лицето й.
— Не ми изглеждаш добре.
Защото последната забележка на Елизабет я бе разтърсила из основи. Майка й бе видяла в Кейт нещо, което й се искаше да остане заровено.
— Какво очакваш, след като ме шокира така с… — Тя млъкна, като си спомни за стража пред вратата. — Да се върнем на кораба.
Робърт не проговори, докато не се настаниха в ладията и плавно се отдалечиха от двореца.
— Е, тръгваме ли да пиратстваме по моретата?
Тя поклати глава.
— Връщаме се в Крейда. Там ще бъдем в безопасност, докато баща ми е жив. Баща ми — повтори тя. — Странно. Когато вярвах, че Шрузбъри е мой баща, никога не се замислях сериозно за него. А сега е същото и с Лестър. Те стоят в сянка.
— И е напълно разбираемо. И Мария, и Елизабет блестят така ярко, че затъмняват всички останали.
— Бях й много ядосана. Казах й, че ако не направи това, което искам, ще отида при баща си и заедно ще я унищожим. — Кейт сви рамене. — Естествено само блъфирах.
Робърт леко се подсмихна.
— Наистина ли?
Той я познаваше твърде добре.
— Не, говорех й сериозно. Докато стоях там и й говорех, кръвта кипеше във вените ми. Чувствах се някак приповдигнато, сякаш мога да направя всичко. И знаех, че тя усеща същото. Сякаш черпехме сили една от друга.
— Това ни най-малко не ме изненадва. Вие много си приличате.
— Не искам да бъда като нея, Робърт — прошепна тя.
— Отбери доброто и остави лошото.
— Ти каза това за Мария.
— Но съветът все още е съвсем уместен. Не предпочиташ ли да си дъщерята на Елизабет вместо на Мария?
Елизабет можеше да бъде коварна и себична, но бе и силна и дръзка, а и нещо в нея събуждаше подобни чувства и у Кейт.
— Мисля… че бих могла да я обичам. — Кейт направи кисела гримаса. — Но то ще е като да обичам себе си.
— Няма нищо лошо в любовта, Кейт — рече Робърт. — Самият аз вече съм пристрастен към това чувство.
Тя поклати глава, все още незабравила онова обезпокоително чувство на приповдигнатост.
— Никога повече няма да я видя.
— Изкушението е прекалено силно?
— Не казах това — побърза да отрече Кейт.
— Би ли желала да си кралица на Англия? Бихме могли да го сторим, знаеш — рече Робърт. — Да идем ли в Холандия, любов моя?
Тя го зяпна шокирано.
— Но ние се прибираме у дома!
— Само ако такова е желанието ти. Знаех още когато те водех при Елизабет, че може да ти се наложи да вземеш съдбовно решение.
— И все пак ме доведе?
— Достатъчно си била лъгана през живота си. Няма да позволя отново да те мамят.
Вместо това той бе готов да заблуждава себе си. Тя преглътна, за да поосвободи напрежението в гърлото си.
— Ти си прекалено арогантен, за да станеш принц консорт.
Робърт повдигна ръката й към устните си.
— Бих могъл да се приспособя към тази роля, стига само ти да обещаеш, че ще действаш в съгласие с мен. А и определено бих могъл прекрасно да забавлявам Ваше величество.
— Вярвам ти. — Тя склони глава на рамото му. — Но ще имаш повече време за подобни занимания, ако се върнем у дома, в Крейда.
— Сигурна ли си?
Внезапно тя се почувства съвсем сигурна. Пътят, избран от Елизабет, може и да бе истинско предизвикателство, ласкателствата и властта може и да бяха опияняващи, но Кейт нямаше желание да свърши живота си като Елизабет… сама, заобиколена единствено от клопките на величието.
— Не искам това — заяви уверено тя, като се сгуши по-плътно в него. — А и тя не би го желала, ако знаеше какво пропуска. Искам единствено теб и Крейда.
Кейт почувства как напрежението, което той не й бе позволявал да забележи, внезапно го напусна. Той я притегли към себе си и безгрижно рече:
— Безкрайно съм ти благодарен, че се отказваш от трона заради мен, момичето ми. Това е изключителен комплимент.
— Е, не е само заради теб. Имах предвид и още нещо. — Внезапно настроението й се повиши и я изпълни безкрайна надежда. Защо да се тревожи, че това е само временно затишие? Те си отиваха у дома и заедно щяха да намерят начин да останат там. Тя се усмихна сияйно. — Нашето дете трябва да се роди по времето, когато тюлените ще се завърнат на Крейда догодина.