— Никаква гайда.
— А мога и да…
— Гавин, заспивай.
2.
— Съпругът ми го няма — рече Марта Ландфийлд, докато оглеждаше намръщено двамата мъже през открехнатата врата. — Ще трябва да дойдете утре.
— Утре ще съм преполовил пътя към Шотландия — обясни Робърт. — Кажете къде е, за да мога да го намеря.
— Не знам точно къде е — каза тя. — Каква работа имате с него?
— Работата ми е с вашия съпруг. — Грубостта на жената раздразни Робърт. Всичко около тази проклета история го дразнеше. Двамата с Гавин бяха пътували с максимална скорост от Лондон под леденостуден пороен дъжд. Гавин изглеждаше блед и отпаднал като новородено котенце, а сега тая кисела стара вещица ги караше да стоят на прага под дъжда — това вече не можеше да понесе. — И трябва непременно да се срещна с викария днес. Приятелят ми не е добре. Може ли да го оставя тук, докато търся съпруга ви?
Жената понечи да затвори вратата.
Робърт измърмори някакво проклятие и пъхна ботуш, за да й попречи да затвори. С една ръка той блъсна вратата и я отвори широко.
— Мадам, струва ми се, че не ме разбрахте — рече той с тиха заплаха в гласа. — Аз ще се срещна със съпруга ви, а приятелят ми ще остане тук, докато се върна.
Гавин направи гримаса.
— Струва ми се, че предпочитам да дойда с теб, Робърт.
Робърт не му обърна никакво внимание.
— Ще му сложите един стол до камината и ще му направите гореща напитка. И ако поиска нещо, каквото и да е, ще му го дадете с усмивка.
— С усмивка? — Гавин погледна скептично почервенялото от яд лице на жената. — Най-вероятно ще ме отрови. Да, определено мисля, че се чувствам достатъчно добре, за да дойда с теб.
— Мълчи! — Робърт го избута в преддверието, като не отделяше поглед от жената. — Разбрахте ли?
— Не можете да ме принудите да… — Тя млъкна, а изражението й стана доста предпазливо, когато срещна погледа му. Все още сърдита, измърмори: — Добре, може да поостане.
— А вие се грижите за една госпожица на име Катрин Кентайър. Докато ме няма, нека тя да си стегне багажа и да се приготви за път.
— Катрин? — объркано повтори името тя. — Защо ще…? — Жената замълча за момент. — Милейди ли ви изпраща?
— Милейди?
— Кралицата. Дошли сте по заповед на кралицата?
Робърт се усмихна горчиво.
— Да, може да се каже, че съм дошъл по нейна заповед.
— И трябва да отведете момичето?
Робърт кимна.
Новината явно поразсея гнева на жената.
— Съпругът ми… ще се разстрои. Но — побърза да добави тя. — Той ще се подчини на кралицата, нали така?
— Явно всички трябва да се подчиняваме на Нейно величество — саркастично отвърна Робърт. — Пригответе момичето.
— Тя не е тук — рече жената, а челото й се набръчка замислено. — Той тръгна да я гони.
— Какво?
— Заради коня е — измърмори жената. — Оная стара кранта. Казах му, че е голяма грешка да й го даваме.
— Коня?
Тя нетърпеливо махна с ръка.
— Какво значение има? Тая хубостница я няма вече два дни.
Кротка, добродетелна девойка, бе я описала кралицата. Робърт с раздразнение си припомни думите й. Кротките и добродетелни девойки не напускаха домовете си, за да се скитат по широкия свят съвсем сами. Елизабет явно му е натресла някаква хлапачка с дивия и разглезен нрав на майка си.
— Къде търси съпругът ви момичето?
— В гората. Той смята, че се е скрила в гората. Предния път се опита да избяга по пътя, затова той мисли, че няма да тръгне пак оттам. Кеърд е прекалено бавен. — Марта се усмихна доволно. — А той ще я открие. Себастиан е отрасъл тук и познава всяка педя в гората.
— Как изглежда викарият?
— Тънък, с бяла коса… Днес облече дебелата си сива пелерина.
— Пригответе багажа на момичето. — С тези думи той се обърна и се качи на коня си.
— Кажи къде е — повтори Себастиан, докато връзваше ръцете на момичето отпред. — Знаеш, че в крайна сметка ще го открия. Защо караш и двама ни да страдаме така? Трепериш от студ, а сигурно си и гладна.
Тя не отговори. Глупачка, каква глупачка беше само! Знаеше, че единственият й шанс да избяга от човек, който познава така добре тези гори, както Себастиан, бе да не спира нито за миг. Колкото и изтощена да бе, трябваше да продължава да се движи.
— Един кон е голямо нещо, отдалече се забелязва. Не е лесно да скриеш кон, дори и в гората. Знаеш колко решителен съм, Кейт. Ще го открия.
— Няма да го откриете! Никога няма да го намерите!
— А ако не го намеря аз, ще го сторят дивите зверове. Кеърд е стар и не може да се защитава. Не е ли по-добре да ме оставиш аз да го умъртвя, отколкото да позволиш да го разкъсат зверовете?