— Ето го и Тим Макдугъл на пристанището — каза Робърт и се обърна към Джок: — Грижи се за Кейт. Аз отивам да видя дали не се е случило нещо лошо.
Кейт загледа как той забърза по мостчето и тръгна към заместника си. Тя с облекчение забеляза, че когато си казаха две думи, смръщеното лице на Робърт моментално се проясни. Бе очаквала, че Елизабет бързо ще предприеме необходимите действия, за да предпази Крейда, но все пак съществуваше възможността Джеймс да е създал някакви проблеми.
— Изглежда, всичко е наред — рече Джок. — Само се чудя как така той те повери на мен. Последния път те предадох на Алек.
— Аз сама се предадох — заяви Кейт. Тя се обърна и го погледна. Откак се бяха качили на Ирландската принцеса в Шотландия, Джок се бе отнасял към нея с уважение, но стоеше настрана. Сега за първи път, доколкото си спомняше, той се обръщаше директно към нея. — Не ти беше виновен, и Робърт го знае.
— Можех да го предотвратя. Но избрах да не го сторя. — Той я погледна в очите. — А сега не бих взел същото решение.
Кейт се стегна.
— Така ли?
Ненадейно лицето му се озари от усмивка.
— Ти ни създаде доста проблеми. Никак няма да е разумно да ти позволим да го сториш отново. Казах на Робърт, че ще е по-безопасно да те държим тук, отколкото на трона на Шотландия, а сега, когато знаем, че си наследница на още по-велик трон, трябва да се погрижим да те държим тук достатъчно заета, та да не се сещаш да вършиш пакости.
Тя се отпусна.
— Знаеш, че нося дете.
— Вярвам, че ще успеем да държим в безопасност и едно невръстно хлапе… стига да не е толкова опърничаво като майка си — уточни той.
— Но сигурно ще бъде.
— Тогава ще му мислим, когато му дойде времето. — Той я хвана под ръка. — Робърт ни вика.
— Никога няма да поставя в опасност Крейда или Робърт — заяви Кейт тихо, докато той я водеше към мостчето. — Не е нужно да се тревожиш за това, Джок.
— Знам, че пазиш скъпите си неща, Кейт.
— Радвам се, че си разбрал, че зная как да изпълнявам дълга си към Крейда, Джок.
Бяха стигнали до Робърт и Макдугъл и щом спряха при тях, тя погледна въпросително Робърт.
— Няма проблеми — увери я той.
— Липсвахте ни, милейди. Изглеждате чудесно — каза Макдугъл.
Робърт хвана Кейт под ръка и тръгна с нея покрай кея.
— Той казва, че Гавин е много по-добре и е станал най-сприхавия инвалид на този свят.
— Слава богу! — разпалено възкликна тя. — А Джийн?
— Обърнала е крепостта с главата надолу с нарежданията си за Гавин. Двете с Деирдре вече са на ръба на сбиването. И двете смятат, че знаят кое е най-добро за него.
Джок и Тим вървяха зад тях един до друг и Кейт смътно дочуваше тихия им разговор. Слънцето ярко сияеше, когато свърнаха по улицата, водеща към крепостта, и Кейт усети остро бодване в душата си, щом осъзна колко близо е била да загуби всичко това. Крейда все още бе в опасност, но поне тя щеше да има още един шанс да си спечели това място, което така силно обичаше.
Бяха стигнали до пазара, и Кейт, и Робърт внезапно се оказаха заобиколени от мъже, жени и деца.
— Крайно време беше да се върнеш.
Кейт се обърна и видя Деирдре, застанала на вратата на тъкачницата.
— Деирдре! — Кейт се откъсна от тълпата и изтича през улицата. — Как вървят нещата при теб?
— Добре — нацупено отвърна ирландката. — Но не аз съм тази, която избяга, след като ме натопи с тези жени и изостави своите…
— Шшт. — Кейт се осмели набързо да я прегърне. — Кажи, че се радваш, че съм се върнала.
Едва забележима усмивка разтегна ъгълчетата на устните на Деирдре.
— Разбира се, че се радвам — рече тя и побърза да добави: — Нуждая се от помощ с тези глупачки, дето не различават прежда от совалка.
Кейт се ухили.
— Ще се справиш. Чух, че двете с Джийн почти сте излекували Гавин.
— Момчето щеше да се оправи по-бързо, ако тя ме слушаше какво й говоря. Много своенравна птица е. Но, като че ли е по-добра, отколкото ми се стори в началото — отстъпи нацупено тя.
— Кейт. — Робърт се бе откъснал от тълпата и решително я дърпаше. — Ще се видим по-късно, Деирдре — каза той на Деирдре. — Сега трябва да свършим една работа.
Водеше я към църквата, осъзна тя объркано.
— Защо отиваме там?
— Защото, както казах, трябва да свършим нещо. — Робърт хвана ръката й и я поведе нагоре по дългото стълбище. — Бях предупредил свещеника да е тук, когато пристигнем.
— Свещеника? Защо ще… — Кейт млъкна, внезапно разбрала значението на думите му. — Искаш да се венчаеш с мен?