— Ние вече сме венчани. Просто искам още мъничко да заздравя обвързването ни.
— Това няма просто мъничко да го заздрави. Една венчавка в църквата ще го направи необратимо.
— То си бе необратимо още от мига, в който те зърнах за първи път, просната в калта.
— Но това е различно.
Робърт отметна глава и се разсмя.
— Ще родиш моето дете, опълчи се срещу английската кралица, а сега се плашиш да кажеш няколко думи пред олтара?
— Струва ми се безразсъдно.
Смехът му секна.
— А на мен пък ми се струва безразсъдно да рискувам отново да те загубя. Алек каза, че съм бил пълен глупак да не се оженя за теб пред Бога и нямам намерение да повторя тази грешка.
— Но това означава, че няма да можеш да се откажеш от мен, ако се наложи.
— Нито пък ти от мен — рече той. — Така че, ако промениш решението си и решиш, че Крейда не ти е достатъчна, ще ти се наложи да ме вземеш със себе си.
Тя преглътна.
— Доста тежко бреме ще си.
— Ще се опитам да го направя по-леко. — Робърт протегна ръка. — Ще се омъжиш ли за мен, Кейт?
Тя погледна протегнатата му ръка. В нощта на сватбата на Гавин и Джийн, почти на същото това място, тя бе протегнала ръка към него, молейки за доверие и всеотдайност. И той й ги бе дал. А сега той я молеше за дори по-силно обвързване, от което нямаше да има връщане назад за никого от двама им. Заедно ще се издигат към триумфи или ще рухват в пораженията.
Необикновена усмивка озари лицето му.
— Кейт?
Тя просто не можеше да отвърне с усмивка. Моментът бе прекалено тържествен и радостта и страхът й бяха прекалено силни. През нощта на сватбата всичко бе обвито в мъглата на вълшебството, но сега стояха насред ярката светлина на реалността.
— Хайде, момичето ми, къде отиде куражът ти?
Той бе прав — любовта им бе огромна, но те никога нямаше да успеят да надделеят над предизвикателствата пред себе си, ако не се възправят срещу тях с издръжливост и смелост. Тя протегна ръка и хвана неговата.
— За мен ще е огромна чест да се омъжа за теб, Робърт от Крейда.
Епилог
Елизабет успешно разгроми могъщата армада на Филип. Победата се дължеше както на силата на английския флот, така и на блестящите дипломатически ходове на Елизабет, която умело успя да задържи Джеймс Шотландски да не се притече на помощ на повредените испански кораби близо до неговото крайбрежие. Макар че ролята на граф Лестър в победата не бе особено блестяща, Елизабет все пак показа колко го цени, като го направи главнокомандващ на армията си.
Крейда
30 октомври, 1588
— Има писмо за теб, Кейт. — Гавин влезе в стаята и се запъти към камината, където Кейт седеше на пода и играеше с Патрик пред огъня. — Вестоносецът чака на пристанището за отговор.
— От Робърт ли е? — попита развълнувано тя.
Робърт бе в Ирландия вече повече от два месеца, където защитаваше техните територии от жестокостта на сър Уилям Фицуилям, наместникът на Елизабет в Ирландия. Това бе най-дългата им раздяла, откак се бяха завърнали в Крейда. Щом Кейт се изправи, синът й моментално нададе възмутен писък и задърпа полите на роклята й. Тя му даде едно дървено войниче, за да му отвлече вниманието, докато гледаше.
Почувства остро разочарование, когато Гавин поклати глава отрицателно.
— Пратеникът пристигна от сушата.
— Накуцваш — забеляза тя и се намръщи. — Боли ли те кракът?
— Мъничко. Но винаги ме наболява, щом задуха северният вятър. Разбира се, Джийн твърди, че куцам само за да предизвиквам съчувствие. — Той се ухили. — И тя отчасти е права. С жена като нея един мъж трябва да използва всяко оръжие на свое разположение, за да постига своето. — Той направи смешно-тъжно изражение. — Ако куцам още по-силно, ще ми кажеш ли къде скри гайдата ми?
— Не — отсече Кейт и взе писмото. — Джок казва, че трябва да оставиш горките си ранени пръсти да почиват.
— Но нали мина повече от година? — Той размърда пръстите си. — Виждаш ли? Въобще не са схванати. Мога да свиря хубаво, както винаги.
— Точно от това се страхувам.
Тя отвори плика и извади кратката бележка. Усмивката, която трептеше на устните й, моментално се изпари, щом прочете двата реда, надраскани набързо върху пергамента.
Баща ти е мъртъв. Ела при мен.
— Какво не е наред? — попита Гавин.
Всичко можеше да не е наред. Ако граф Лестър бе мъртъв, то тогава властта на Кейт над Елизабет вече не съществуваше.
Тя върна писмото на Гавин и взе от писалището едно перо.
— Лоша работа — измърмори Гавин, щом вдигна поглед от писмото. — Ще идеш ли?