Кейт поклати глава.
— Той ме караше да се смея. Толкова рядък дар… — В очите й проблеснаха сълзи и тя дълбоко си пое дъх. — Е, защо продължаваш да стоиш там? Срещата ни приключи. Свободна си да вървиш.
Кейт направи реверанс и понечи да си тръгне.
— Кръстих те на името на последната съпруга на баща ми — неочаквано извика след нея Елизабет. — Катрин Пар бе много мила с мен, когато бях дете.
Стори й се странно майка й да приключи разговора им с подобни думи, но може би те бяха не по-странни и от самата среща. Кейт отвори вратата.
— Аз много я обичах… Катрин.
Единствено по този начин Елизабет можеше да си позволи да изрази съжаление за това, че е била принудена да се откаже от детето си. Е, и за Кейт не бе лесно да направи отстъпка. Времето може би бе посмекчило болката и негодуванието й, но те все още се таяха в душата й. И все пак в този миг на раздяла тя разбра, че не иска да си тръгне, без да направи компромис, както Елизабет бе сторила.
— Никога не съм харесвала да ме наричат Катрин. — Лицето й се озари от усмивка, когато тя я погледна през рамо. — Наричайте ме Кейт.
29 април, 1603 година
Крейда
Робърт и Кейт гледаха как Пърси Монгрейв се подхлъзва и препъва по влажната трева на хълма към тях. В ръцете си носеше голям пакет, завит във вълнен шал, а товарът му само допълнително затрудняваше изкачването.
— Да слезем ли да му помогнем? — попита Кейт.
— Не и ако не искаш да му помогна да падне от скалата — измърмори Робърт. — Спомените ми за Монгрейв никак не са приятни.
— Дявол го взел, ама че негостоприемно място — изсумтя Монгрейв, когато стигна хребета на хълма. Погледна надолу и направи гримаса на отвращение при вида на тюлените. — Бушуващи ветрове и диви зверове. Много ти подхожда, Макдарън.
— Да, така е. — Робърт пристъпи по-близо до Кейт, сякаш за да я закриля. — Какво правиш тук?
— Донесох на съпругата ти дар от кралицата. — Той връчи опакования предмет на Робърт и бръкна под наметалото си. — Нали знаете, че тя почина на двадесет и четвърти март тази година?
— Да.
Новината за смъртта на Елизабет бе изпълнила Кейт с множество объркани чувства, но най-вече с тъга и съжаление. Той извади плика, който бе търсил, и го подаде на Кейт.
— Тя ми даде това писмо, за да ви го донеса, около седмица, след като бе повалена на легло. Поръча ми да ви кажа, че в музиката могат да бъдат открити огромни богатства.
— И това е било единственото й съобщение?
А какво бе очаквала, замисли се натъжено Кейт. Със сигурност не и последно сбогом или признание от кралицата, че е сгрешила в начина, по който се е отнесла към дъщеря си.
— Имате късмет, че е направила дори и това усилие — остро рече Пърси. — Тя не беше на себе си. Беше уморена… толкова уморена… — Той поклати глава, сякаш се опитваше да се отърси от спомена. — Беше много трудна жена, но… ще ми липсва. Сега всичко ми се струва някак пусто. — Той се обърна и тръгна надолу по хълма. — Трябва да се връщам в двореца. Щом чу за смъртта й, Джеймс веднага се отправи към Лондон. Не беше особено благоразумно от моя страна да тръгна насам, преди да съм го посрещнал, но дългът ми към нея бе на първо място.
Робърт гледаше как той се отдалечава, а през това време Кейт отвори плика.
— Той е прав. Никак не е било благоразумно. Сега в двореца всички ще се надпреварват да спечелят благоразположението на Джеймс, новия крал. Може би Монгрейв не е чак толкова лош, колкото го смятах.
Писмото от Елизабет бе кратко и написано с почерк, издаващ слабостта на схванатата й ръка.
Кейт,
Рядко предоставям втори шанс, но може би ти дължа компенсация. Намекнах на всички, че съм избрала Джеймс за мой приемник, но няма да го заявя открито нито устно, нито в писмен вид. Един екземпляр от документа, скрит в отвора на лютнята, ще бъде изпратен на Джеймс, друг ще отиде при архиепископ Кентърбърийски за съхранение и с инструкции да не бъде отварян, освен ако лично не му нареди да го стори.
Ако си умна, ще използваш този документ така, както аз бих го използвала. Ако си толкова глупава, колкото ми се струва, че си, ще го пазиш само като средство за защита от Джеймс, ако той реши да те нападне.
Робърт разви шала, предпазващ лютнята, разтегна настрани струните и от отвора извади въпросния документ. Разгъна го и набързо го огледа.
— Това е завещанието на Елизабет, което назовава теб за наследница на трона.
Кейт бе предполагала, че ще става въпрос за това. Елизабет бе прекалено упорита, за да не направи един последен опит да постигне онова, което желаеше. Но може би Кейт я съдеше прекалено сурово. Може би това бе просто още един жест за помиряване, както и при последната й среща с Елизабет.