Тя грабна някакъв по-дебел клон, върна се няколко метра и зачака под мокрите дървета.
Трябва да се цели в главата. Имаше сила само за един удар, и той трябваше да го повали.
Дишането й звучеше тежко и й се струваше ужасно шумно. Опита се да го сдържи.
Ето че вече е почти до нея.
Ръцете й стиснаха още по-здраво клона.
Той премина покрай нея, а изражението му, докато оглеждаше следите, бе особено съсредоточено.
Тя си пое дълбоко дъх, пристъпи на пътеката зад гърба му и стовари клона с всички сили!
Той изгрухтя от болка и след това бавно се свлече на земята.
Кейт пусна клона, изтича покрай тялото му и се втурна отново по пътеката.
Нещо удари задната част на коленете й. Падаше!
Удари се в земята толкова силно, че дъхът й секна. Около нея се спусна мрак.
Когато тъмнината просветля, тя осъзна, че лежи по гръб, а ръцете й са приковани от двете страни на главата. Робърт Макдарън я бе възседнал.
Тя се опита да се съпротивлява.
— Стойте мирно, по дяволите. — Ръцете му се стегнаха около китките й. — Аз не съм… Оох!
Тя бе извила главата си и забила зъби в китката му. Усети соления вкус на кръвта в устата си, но хватката му не се отпусна.
— Пуснете ме! — Колко глупаво безполезни бяха думите й, когато знаеше, че той няма никакво намерение да я освободи.
Опита се да блъсне с глава гърдите му, но не можа да го достигне.
— Охо, Робърт, не можа ли да почакаш венчавката, пък после да се покатериш отгоре й? — рече Гавин Гордън зад гърба на Макдарън.
— Крайно време беше да се появиш — изръмжа Макдарън. — Опита се да ме убие.
— Да, като за човек, който не можел да вдигне глава, тя се справя доста добре. Видях как те цапардоса. — Гавин се ухили. — Но бях прекалено далеч, за да ти се притека на помощ. Зле ли те удари?
— Ще ме мъчи ужасно главоболие.
Кейт се опита да го срита с коляно в слабините, но той бързо се премести по-високо върху тялото й.
— Ръката ти кърви — отбеляза Гавин.
— Направо ми отхапа парче месо. Сега разбирам защо Ландфийлд я е връзвал с въжета.
Въжетата. Прониза я дълбоко отчаяние, щом разбра, че Себастиан изцяло го е спечелил на своя страна. Мъжът сега ще я завърже и върне на Себастиан. Не можеше да се бори едновременно и срещу Макдарън, и срещу Гавин, а ако се опиташе, щеше да изразходва и последните си, толкова ценни сега, сили. Ще трябва да чака да й се представи по-сгоден случай. Спря да се бори и остана неподвижна, предизвикателно вдигнала поглед към Макдарън.
— Много разумно — мрачно рече той. — В момента не съм в особено добро настроение. Не смятам, че ви се иска да го влошите още повече.
— Махнете се от мен.
— И да ви пусна да избягате отново? — Макдарън поклати глава. — Вече ми причинихте достатъчно проблеми, и то само за един ден. Дай ми колана си, Гавин.
Гавин измъкна широкия си кожен колан и го подаде на Макдарън, който пък го уви около китките на Кейт и го стегна с катарамата.
— Няма да се върна в къщата — заяви тя с яростта, родена от отчаянието. — Не мога да се върна там!
Той се отмести от нея и се изправи.
— Ще отидете навсякъде, където ви наредя, дори и ако се наложи да ви влача… — Той млъкна, отвратен от самия себе си, щом осъзна какво е изрекъл. — Божичко, започвам да говоря като онзи уж набожен мръсник. — Гневът внезапно се изпари, щом я погледна, просната под него. — Страхувате ли се от викария?
Страхът винаги бе с нея, когато си помислеше за Себастиан, но тя не искаше да го признае. Затова само седна и повтори:
— Не мога да се върна там.
Известно време той я оглежда мълчаливо.
— Добре, няма да се връщаме. Повече никога няма да ви се наложи да го виждате.
Тя го зяпаше невярващо.
Робърт се обърна към Гавин.
— Ще спим в странноприемницата. Иди до къщата и вземи вещите й, после оседлай конете. Ще се срещнем в конюшнята.
Гавин кимна и само след миг изчезна в храсталака.
Макдарън погледна Кейт.
— Надявам се, нямате възражения срещу такъв план?
Тя не можеше да осмисли думите му.
— Смятате да ме отведете оттук?
— Ако бяхте почакала, вместо да скачате от прозореца, щях да ви го кажа още преди два часа. Точно за това дойдох.
Едва тогава й се стори, не започва да разбира.
— Ще ме заведете ли при милейди?
Той поклати глава.
— Явно Нейно величество смята, че е време да се омъжите.
— Да се омъжа?
— Казвате го така, сякаш не знаете какво, значи думата. Сигурно са ви инструктирали относно задълженията на брачния живот.
— Знам какво означава.
Робство, задушаване и жестокост. Доколкото разбираше, съдейки по брака на Себастиан и Марта, съдбата на съпругата не бе кой знае колко по-добра от нейната. Наистина той поне не биеше Марта, но писъците, които бе чувала откъм спалнята им, докато се сношаваха, я изпълваха с ужас и отвращение. Досега смяташе, че поне никога няма да й се наложи да се бори с подобно потисничество.