— Но аз никога няма да се омъжа!
— Това ли ви е казал добрият викарий? — Той стисна устни. — Е, очевидно кралицата не мисли така.
Значи може и наистина да се случи. Дори и Себастиан се подчиняваше на кралицата. У Кейт започна да се заражда искрица надежда. Макар бракът да бе просто още една форма на робство, може би кралицата е избрала за нея по-сговорчив господар от Себастиан.
— За кого трябва да се омъжа?
Непознатият сардонично се усмихна.
— Аз имам тази чест.
По дяволите! Сговорчив не беше точно думата, която човек би използвал, за да опише този мъж.
— И не ви е страх? — изтърси Кейт, преди да се усети.
— Да ме е страх от вас? Не и ако има кой да ми пази гърба.
— Не, няма защо да се страхувате. — Тя леко се олюля. — Не съм Лилит…
— По-скоро едно кално зверче — измърмори той, като я подхвана. — Трябва да стигнем до конюшнята. Можете ли да вървите, или да ви нося?
— Мога. — Тя реши да прогони непривичната мисъл за женитба от главата си. По-късно ще обмисли значението й. Сега трябваше да се мисли за по-важни неща. — Но трябва да вземем Кеърд.
— Кеърд? Кой, по дяволите, е Кеърд?
— Конят ми. — Тя се извърна и тръгна през храсталаците. — Преди да тръгнем, трябва да го доведа. Той не е далеч…
Тя чу как храстите се раздвижиха и зашумяха, когато той я последва.
— Конят ви е в гората?
— Скрих го от Себастиан. Той искаше да го убие. Искаше да му кажа къде съм го скрила…
— И затова ви влачеше по земята?
Тя не обърна внимание на въпроса.
— Себастиан каза, че горските зверове ще го изядат. — Кейт залиташе от изтощение, но не можеше да се предаде точно сега. — Измина толкова време, откак го оставих…
Тя премина един завой на пътеката и въздъхна с облекчение, когато забеляза как Кеърд спокойно дъвче трева, подслонен под един дъб.
— Не, с него всичко е наред.
— Така ли мислите? — скептичният поглед на Макдарън обходи петнистото животно от хлътналия гръб до възлестите колене. — Не виждам нещо да му е наред. На колко години е?
— Почти на двайсет. — Тя се приближи до коня и започна нежно да гали муцуната му. — Но е силен и с много добър нрав.
— Няма да ни върши работа — рече Макдарън. — Ще трябва да се отървем от него. Никога няма да успее да прекоси планините. Ще го оставим на ханджията и ще ви купим друг кон.
— Няма да се отърва от Кеърд — яростно извика тя. — Не мога просто да го изоставя. Как ще съм сигурна, че ще се грижат добре за него? Той тръгва с нас.
— Аз пък казвам, че остава.
Думите бяха изречени с такава абсолютна решителност, че я накараха да изтръпне от ужас. Напомняха й за заповедите на Себастиан, при които нямаше никакъв смисъл да възразява. Тя навлажни устни.
— Тогава и аз оставам.
Очите на Макдарън се присвиха, съсредоточени върху лицето й.
— Ами ако Ландфийлд отново ви залови?
Тя сви рамене и долепи буза до муцуната на Кеърд.
— Той е мой — простичко отвърна тя.
Усещаше как погледът му се забива в гърба й и долавяше гнева му.
— О, за бога! — Той вдигна седлото й от земята до дървото и го метна на гърба на Кеърд, после започна да закопчава ремъците. — Добре, ще то вземем.
Обзе я неописуема радост.
— Наистина ли?
— Казах вече, нали? — Робърт откопча колана, омотан около ръцете й, вдигна я и я метна на седлото. — Ще го използваме като товарен кон, а за езда ще ви купя друг. Доволна ли сте?
Доволна!
— О, да! Няма да съжалявате! Но няма нужда да си пилеете парите за друг кон. Кеърд наистина е много силен. Сигурна съм, че той ще успее да…
— Ето че вече започвам да съжалявам. — Той вече водеше коня през гората. — Дори и със съвсем лек товар, съмнявам се, че ще успее да прекоси планините.
Вече за втори път споменаваше тези опасни планини, но нея въобще не я бе грижа къде отиваха, стига Кеърд да е с тях.
— Наистина ли ще го сторите? Няма да промените решението си?
За момент изражението му се смекчи, тъй като той бе забелязал копнежа, изписан по лицето й.
— Няма да променя решението си.
Гавин вече бе възседнал коня си и ги чакаше, когато пристигнаха малко по-късно в конюшнята. Той се ухили, когато погледът му отскочи от Кейт към коня и обратно.
— Неин ли е?
Робърт кимна.
— И е причината за цялата тази олелия.
— Много си подхождат — измърмори Гавин. — Тя поне има шанс да се поизчисти, както подобава, но конят… — Той поклати глава. — Абсолютно безнадеждно, Робърт.