В нея пламна гняв. Няма да лъже. Не беше честно. Той не бе честен.
— Грешите. Това не е грях — гласът й трепереше от ярост. — Беше просто един сън. Как може един сън да е грях?
— А, ето че стигнахме пак дотук — промълви той. — Тези златисти очи ме гледат, пламнали от гняв. При всичките ми усилия през тези дълги години ти не си научила почти нищо. Преструваш се на хрисима и покорна, но колкото и да се опитвам да обуздая дързостта ти, винаги идва момент, когато се обръщаш срещу мен, за да ме ухапеш.
— Защото не е вярно! Не съм съгрешила!
Нима той смята, че тя не знае разликата? Грях бе онова, което изпитваше, когато искаше да изскубе косите му и да го рита по тънките като на пиле крака. Грях бе онази ярост, която почерняше душата й при злобните забележки на Марта.
— Вече съм ти обяснявал всичко това. — Търпеливо рече той. — Душата ти полита непокорно в съня ти и се потапя в поквара. Защо не разбираш? Та как може да не си покварена? Ти си поникнала от семето на един развратник, засято в утробата на най-голямата уличница на всички времена. Единствено аз мога да те спася от вечно проклятие. А сега, признай греха си. Сънувала си морската сирена?
Желанието да се противопоставя изведнъж я напусна. Няма никакъв смисъл да отричам, уморено си помисли тя.
— Да.
Той леко се поотпусна.
— Много добре. А сега трябва да разберем какво е довело до този грях — очите му се присвиха, докато изучаваха лицето й. — Какво прави днес?
— Учих с учителя Джиунт. Помагах на госпожата да прави свещи.
— Това ли е всичко?
Кейт прехапа устни.
— След като свърших домашната работа, отидох да пояздя.
— А! До селото ли?
— Не, по пътеката през гората.
Вълна от усещания отново я заля: хладната, дълбока зеленина, миризмата на пръст, влажна от скорошните дъждове, гладките мускули на Кеърд под нея, копринената му муцуна до дланта й, когато го галеше, докато го водеше към потока на водопой.
— Не би ме излъгала, нали? Не си говорила с никого?
— С никого. — Тя срещна погледа му и избухна: — С никого, казвам ви! Дори и да бях отишла до селото, знаете, че никой не би разговарял с мен. Не и откакто вие…
— Значи причината се крие в самата езда. — Себастиан се намръщи. — Никога не съм одобрявал да ти бъде позволено да се научиш да яздиш. Подобна свобода не е полезна за слаб дух като твоя. Тя подстрекава към всякакви…
Страхът премина по тялото й като ледена тръпка. Той не трябва да й отнема Кеърд. Би могла да понесе всичко, само не и това!
— Не! Милейди каза, че може да яздя. Нали вие рекохте, че милейди иска да се науча да яздя добре!
— Шшт! Ето на, сама виждаш до какво нахалство водят тези угаждания!
— Пак ли създава проблеми? — Марта бе застанала на вратата. — Не ти ли казвах, че става все по-лоша?
Тя прекоси стаята и подаде на Себастиан малката шибалка, която бе донесла.
— Ако само ми позволиш аз да използвам това върху нея, и то когато аз решавам, съвсем скоро тя ще е съвсем прилично обучена.
Той поклати глава.
— Колко пъти трябва да ти повтарям все същото? Това е само мой дълг. Сега можеш да идеш и да си легнеш.
Тя го погледна изненадана.
— Не искаш ли да остана тук като свидетел?
— Свободна си да си вървиш — повтори той.
Кейт бе не по-малко изненадана от жената. Наказанието й обикновено бе провеждано като ритуална церемония пред тази жена, която поглъщаше жадно болките на Кейт.
— Искам да остана — възпротиви се Марта. — Защо ме караш да си вървя?
— Вече забелязах, че страданието й ти доставя прекалено голямо удоволствие. Ние не бичуваме тялото й за наше удоволствие, а за да пречистим душата й.
По страните на жена му изби червенина.
— Признавам, че ни най-малко не ми харесва тая издънка на уличница, но нямаш право така да ме отпращаш.
— Мой дълг е да я предпазвам и пречистя.
Жената стана пурпурна от гняв.
— Ти лъжеш сам себе си — изсъска тя. — Нима си мислиш, че нищо не разбирам? Че не забелязвам как я гледаш? Не можех да повярвам, но ти си…
Тя замлъкна насред дума, забелязала пламъка в очите на Себастиан.
Кейт добре познаваше този поглед, който сякаш изпепеляваше всичко по пътя си, но никога не бе го виждала отправен към Марта.
— Какъв съм аз? — подкани я той с тиха заплаха.
Марта навлажни устни.
— Нищо. Нищо. Самият сатана обърна езика ми — и с тези думи побърза да излезе от стаята.
Себастиан се обърна отново към Кейт.
Тя много добре знаеше какво предстои. Ръцете й трескаво стискаха чаршафа. Надяваше се, че при сблъсъка с жена си той може и да забрави за Кеърд. Трябваше на всяка цена да направи така, че вниманието му да бъде насочено към самата постъпка, а не към онова, което според него я бе причинило.