— Моля те, не го прави — трепна Гавин. — Знаеш, че не мога да гледам кръв.
Робърт не му обърна никакво внимание, а притисна ножа си още по-силно към корема на Табърд.
— Ще намериш някоя прислужница, която да обслужва жена ми, при това с цялото уважение, което й се полага.
Господин Табърд упорито стисна устни.
— Не можете да ме заплашвате, милорд. Ще сторя онова, което е правилно. Не можете… жена ви? — Табърд се ококори досущ като Кейт, щом осъзна казаното. — Кейт? Тя не е ваша…
— Ние сме женени. — Робърт прибра в ножницата камата си и се обърна към Гавин. — Заведи конете в конюшнята.
— Женени? — Гавин тихичко подсвирна.
Господин Табърд все още ги гледаше смръщено.
— Странно, че вашият приятел не знае за тази венчавка.
— Ожених ли се за тази жена, Гавин? — попита Робърт.
— Да. — Гавин се усмихна, улови юздите на конете на Кейт и Робърт и се запъти към конюшните. — На бърза ръка се ожени за нея.
Робърт стисна китката на Кейт и я дръпна към странноприемницата.
— Гореща вода, вана и жена прислужница.
Господин Табърд бавно ги последва в коридора.
— Мога да извикам само дъщеря си, Каролин.
— Става.
— Не — побърза да каже Кейт. — Не и Каролин. Няма да позволя тя да ми прислужва.
За първи път изражението на ханджията се смекчи.
— Каролин няма да има нищо против, Кейт. Така и не спря да приказва за теб.
Робърт дърпаше Кейт нагоре по стъпалата.
— Къде е нашата стая?
— Втората врата — рече господин Табърд. Той стоеше в коридора и ги гледаше замислено. — Наистина ли сте женени?
Робърт се извърна и заяви, като наблягаше на всяка дума:
— Няма да ви повтарям. Тя е моя съпруга и ще се отнасяте с нея с нужното уважение.
После поведе Кейт по късия коридор и отвори вратата на стаята.
Веднага щом вратата се затвори зад тях, Кейт се откъсна от хватката му и застана лице в лице с него.
— Вие го излъгахте.
— Аз не лъжа. — Робърт свали късата си пелерина и я хвърли на стола.
— Не правете така, ще изкаляте тези прекрасни бродирани възглавнички! — Тя вдигна наметалото и го пусна на пода.
— Пет пари не давам за възглавничките на господин Табърд. И съм доста изненадан, че ви е грижа за тях, като се има предвид как се отнесе той към вас.
— Не е негова вината. Той е по-добър от много други хора. Собствената й мокра пелерина й се струваше непоносимо тежка върху плещите й. Тя я съблече и я хвърли на земята до неговата. Колко странно изглеждаха двете заедно, помисли си разсеяно Кейт. Богато кадифе и вехта вълна, толкова различни една от друга, както и самата тя се различаваше от този мъж, влетял шеметно в живота й.
— Той бе много мил с мен, когато бях дете. Често си играехме с дъщеря му, Каролин.
— Тази вечер не ми изглеждаше особено мил с вас.
— Когато пораснах, Себастиан реши, че не е добре за мен да бъда в компанията на селяните. Той ми забрани да ходя в селото и каза на всички… — Тя изведнъж замълча при спомена за незабравената болка, после продължи: — Каза на всички, че съм уличница и че трябва да ме държи изкъсо, за да не ми позволява да прегреша.
— И те повярваха на лъжите му?
— Защо не? Той е викарий, божи човек. И сам вярва, че нося душата на уличница, затова те му повярваха. — Тя срещна погледа на Робърт и внезапно почувства пристъп на ярост. — Но аз не съм уличница. Няма да бъда нищичко от онова, което той твърди, че съм. И няма да ви позволя да ме превърнете в уличницата, за която той ме смята.
— Нямам никакво намерение да правя подобно нещо.
— Аз не съм и наивна. Себастиан се погрижи да разбера точно какво представлява плътския грях. Наехме една и съща стая. Вие излъгахте и казахте, че сме женени, а ние не сме. Имате ли въобще някакво намерение да се ожените за мен?
— Ние вече сме женени.
Това съобщение бе изречено с такава абсолютна сигурност, че тя се втренчи в него, слисана.
— Да не сте полудял? Не може да сме женени само защото вие твърдите, че е така.
— О, напротив, може. — Той мрачно се усмихна. — И това е единственият начин, по който някога ще бъдем женени. Временен брак.
Тя повтори непознатата дума.
— Временен брак?
— Пробният, или временен, брак е съвсем законен в Шотландия. Няма никаква религиозна церемония, но мъжът и жената заявяват обвързването си пред свидетели и след това живеят заедно в продължение на една година. Ако се окаже, че и двамата са доволни от съвместното си съжителство или ако се роди дете, бракът се обявява за постоянен. Ако ли не… — Той сви рамене. — Тогава и двамата са свободни да поемат своя път.