— Звучи много странно — подозрително каза Кейт.
— Но е напълно законно и обвързващо… за една година. Аз ще ви заведа в Крейда и ще ви призная за своя съпруга. След една година ще се разделим. — Устните му се присвиха. — Напук на всякакви по-дългосрочни планове на Нейно величество.
Той се гневеше, но не на нея, осъзна Кейт.
— Вие не искате да се жените за мен?
— За бога, не! — Той се усмихна иронично. — Простете ми липсата на всякаква галантност, но вие сте последната жена, за която бих пожелал да се оженя. И без това си имам достатъчно проблеми, оставаше само да се нагърбя и с такова бреме.
— Защото съм не друга, а именно аз. Защото съм нейната дъщеря — промълви Кейт.
Това не бе въпрос. Себастиан винаги съвсем недвусмислено й бе давал да разбере, че никой мъж никога не би я пожелал по друг начин, освен плътски.
— Точно така.
Странна болка прониза сърцето й при този категоричен отговор. Знаеше си, но все пак я заболя. Тя изправи рамене и се постара да застане още по-непоколебимо.
— Е, мен пък определено не ме е грижа. Аз също не ви искам. Не искам да се женя за никого.
Искаше й се той да я остави. Мислеше си, че е недосегаема за болката, но той някак успя да проникне през бронята й и да влоши още повече самотата й. Това е така само защото съм толкова уморена, каза си тя. Когато едва се държиш да не рухнеш от изтощение, всяко чувство изглежда някак изкривено и преувеличено.
— Не зная защо милейди… Нейно величество е сметнала, че трябва да се омъжа.
— Не знаете? — Той я огледа внимателно и промърмори: — Очевидно добрият викарий е забравил да ви просветли относно политическите последствия от факта, че сте дъщерята на Мария.
— Политически? — Тя го погледна объркано. — Та аз не представлявам нищо за никого. Нямам никаква власт. Аз съм незаконородена, милорд.
— Такъв беше и Уилям Първи. Има някои… — Робърт млъкна, защото и двамата чуха гласове откъм стълбите. — Носят ваната. Ще поговорим по-късно. — Той тръгна към вратата. — И името ми е Робърт. Тъй като вече сме женени, предпочитам да не си говорим толкова официално… Катрин.
— Кейт! — Той се извърна към нея с объркано изражение, затова тя се опита да скрие възбудата от гласа си. — Той ме нарича Катрин.
— А ти не искаш да си това, което той казва, че си — тихо повтори той нейните думи. — Какво искаше да каже Ландфийлд?
Въпросът я обърка.
— Какво?
— Какво имаше предвид, когато каза, че ти вече знаеш какво трябва да сториш?
— Винаги ми е повтарял, че трябва или да бъда спасена, или да бъда унищожена — отвърна тя. — Сега иска да ме унищожи.
— Изглежда приемаш това доста спокойно. Бих очаквал…
На вратата се чу почукване и той я отвори.
Пред него стоеше висока чернокоса мома и му се усмихваше. Кейт позна Каролин и инстинктивно се напрегна.
— Аз съм Каролин Табърд, милорд. — Тя махна с ръка назад към коридора. — Саймън носи вана за графинята. В съседната стая оставихме още една за вас и я напълнихме с топла вода. Приятелят ви вече се къпе в кухнята. Надявам се, че това ви удовлетворява?
— Напълно.
Той хвърли един поглед към Кейт, после се обърна и напусна стаята.
Каролин бързо влезе, а тъмните й очи блестяха.
— Аз пък съм сигурна, че и графинята намира негова светлост за напълно удовлетворителен — тихо рече тя, докато се приближаваше към Кейт. — За бога, той изглежда не по-малко сластен от онзи жребец, който гледахме как се качва на Меган онзи ден в полето. Такъв ли е?
Кейт бе сварена съвсем неподготвена. В държането на Каролин нямаше и следа от сдържаност или неудобство. Сякаш се бяха разделили вчера, а не преди цели три години.
— Не знам. Искам да кажа… Здравей, Каролин. Как си?
— Чудесно. Знаеш, че винаги се чувствам чудесно. И аз скоро ще се омъжа.
— За кого?
— За Тимъти Канут, ковача. — Девойката отвори вратата и хвърли наметалата навън в коридора. — Ще ги простра в кухнята пред камината, за да изсъхнат, после ще ги изчеткам от праха и калта. Мили боже, ама че сте се изкаляли.
Кейт бегло си спомняше Тимъти Канут. Той бе няколко години по-голям от тях, висок, едър мъж с мила усмивка, огромни мускули и съпруга, чийто език бе остър като бръснач.
— Мислех, че вече е женен.
— Жена му умря миналата година. Горкичката! — Каролин затвори вратата и се обърна към нея с широка усмивка. — Тъкмо навреме, за да ме спаси от големия грях, който щях да си навлека, като прелъстя Тимъти в плевника, за да го убедя да избяга с мен.
Очите на Кейт се разшириха.
— Щеше да сториш подобно нещо?