— Исусе, та тя дори не знае!
— Вероятно на Нейно величество й е било по-изгодно да я държи в блажено неведение.
— Неведението може да доведе до грешки, а грешките могат да й струват главата.
— Та тя още е почти дете. Трябваше да се досетиш, че има такава възможност. И защо внезапно толкова си се загрижил?
— Не съм загрижен. Просто смятам, че е било много глупаво от страна на кралицата да не я предупреди за…
— Моля ви, милорд!
Робърт се извърна и видя дъщерята на ханджията, застанала под извития свод на вратата.
Очите на момичето бяха разширени от страх.
— Моля ви, милорд, елате бързо! Не мога да я събудя.
— Какво? — Робърт скочи на крака. — Какво, по дяволите, искаш да кажеш? Как така не можеш да я събудиш?
— Заспа във ваната. Тоест, струва ми се, че е заспала. Може да е болна. Разтресох я, но тя само леко помръдна и не…
— Господи! — Робърт вече бе изскочил от общата стая и изкачваше по две стъпала наведнъж.
Кейт лежеше във ваната, облегнала глава на ръба й, а тъмните й ресници почиваха върху слабите й бузи.
— Кейт!
Тя не помръдваше. Той коленичи до ваната и я разтресе.
— Кейт!
Цветът на лицето й изглеждаше добър, а и на шията й се виждаше как тупти пулса й. Защо, по дяволите, не се събужда? Той бе чувал за случаи, когато мъже, ранени в битка, успяват да се бият непоклатимо, а щом свърши битката, рухват. Може би дори в този миг тя вече го напуска.
Мисълта накара ръката му да се стегне върху раменете й. Разтърси я още по-силно.
— Оглуша ли? Кажи нещо!
Клепките й потрепнаха и бавно се отвориха.
— Какво искаш да ти кажа? — прошепна тя.
Завладя го дълбоко облекчение. Ръцете му се поотпуснаха.
— Това е достатъчно. А сега стой будна, докато те извадя от тази вана.
Той се обърна към прислужницата, застанала до него.
— Донеси кърпи!
Жената изтича през стаята и грабна голям ленен чаршаф.
— Явно я сполетяват нещастие след нещастие, нали? Само се надявам това да не е лоша поличба за бъдещето — обади се Гавин зад гърба му, като учтиво добави: — Да се обърна ли с гръб, за да не гледам?
— Направо слез долу и й донеси нещо за ядене.
— Веднага.
Започна да подсушава дългата коса на Кейт. Очите й пак започваха да се затварят, забеляза той с раздразнение.
— Недей! — остро й нареди.
Тя не отвори очи.
— Уморена съм…
— Можеш да спиш по-късно. Сега трябва да ядеш.
Тя поклати глава.
— Господи! — Той стана и я изправи грубо на крака.
Клепките й мигновено се отвориха, но очите й все още бяха замъглени и сънени.
Като я зави бързо с чаршафа, той я вдигна на ръце и я пренесе през стаята до леглото, където я остави. Тя го гледаше безизразно. Май не осъзнаваше нищо.
Каролин стоеше до него и притеснено хапеше долната си устна.
— Добре ли е?
— Достатъчно добре.
— Въобще не прилича на себе си… Да ида ли да извикам лекар?
— Не, остави ни — кратко нареди той.
Момичето се поколеба за момент и бързо излезе от стаята.
Робърт припряно се зае да подсушава Кейт, като започна от раменете й и продължи надолу по тялото й. Не беше чак толкова слаба, колкото му се бе сторило, забеляза разсеяно той, а и малките й гърди бяха прелестно оформени.
Очите й отново се бяха затворили.
— Откога не си спала?
— Три… дни. Страхувах се… Трябваше да не спирам.
— А откога не си яла?
— Горски плодове…
Изтощение, глад и ужасът, че ще бъде заловена като диво животно, и въпреки всичко тя бе понесла всички изпитания с твърдост, на която всеки мъж от неговия клан би завидял.
— Вечерята — обяви Гавин от вратата. Остави подноса, който бе донесъл, на масата пред камината и чак тогава се обърна, за да огледа Кейт. — Изглежда така, сякаш все още спи.
— Будна е. Но е изпаднала в някакво вцепенение. — Робърт уви Кейт в едно одеяло и я вдигна на ръце. — Но ще се почувства по-добре, когато сложи нещо в стомаха си.
— Ако въобще успее да преглътне. — Гавин поклати глава, без да откъсва очи от Кейт. — Защо не я оставиш да се наспи и да хапне по-късно?
— Защото й трябват сили, а храната ще й ги даде. — Робърт я отнесе до стола близо до камината. Божичко, колко лека бе тя! Той седна и я намести в скута си с глава, облегната на рамото му. — Щом веднъж заспи, мисля, че ще изминат часове, преди да се събуди.
— Дотук с плановете да тръгнем призори. — Гавин протегна ръка и докосна бузата на Кейт. — Кой би предположил, че под всичката онази кал се криела такава прекрасна кожа? Като сатен…
Без да се замисли, Робърт бързо дръпна Кейт, така че ръката на Гавин падна от нея.