— Нямаше да й направя нищо!
Реакцията на Робърт изненада и самия него не по-малко от Гавин.
— Не ми трябваш повече, Гавин. — Той поднесе парченце месо към устните на Кейт. — Отвори уста!
Макар че очите й останаха затворени, устните й послушно се разтвориха и той сложи месото върху езика й. Тя автоматично започна да дъвче.
Тихият кикот на Гавин го накара да вдигне поглед и той забеляза, че братовчед му все още стои на вратата и го наблюдава.
— Какво ти е смешно?
— Та тя прилича на бебе, а не на невеста. А ти си като бавачка, която…
— Лека нощ, Гавин.
Робърт продължи да храни Кейт, но успя да й даде още само няколко парченца, преди тя да се възпротиви.
— Не искам повече… — промълви момичето и се намести по-плътно до него.
Той остави вилицата. Нямаше смисъл да я насилва. Дори бе изненадан, че успя да й даде толкова храна. Понечи да стане от стола.
— Не! — очите й все още бяха затворени, но ръката й отчаяно стискаше жакета му.
— В леглото — твърдо заяви той. И той се чувстваше уморен и гладен и нямаше никакво намерение да седи тук цяла нощ.
Главата й се поклати едва.
— В безопасност… тук…
В безопасност. Думите го поразиха като удар. Вероятно в миналото тя не е имала почти никаква сигурност, а и бе доста съмнително дали и в бъдеще ще я открие, но в момента се чувстваше в безопасност с него. Един господ знаеше защо. Той със сигурност не се държеше особено мило с нея. По дяволите, какво пък, ако остане до огъня още малко? Когато тя заспи дълбоко, ще я пренесе на леглото в другия край на стаята. А и бе толкова изтощена, че едва ли щеше да е нужно много време. Той се облегна на стола и се загледа в огъня.
Миризмата на кедровите дънери в камината и восъка на свещта достигнаха до обонянието му. И още нещо — чистата миризма на сапун.
Момичето. Той сведе поглед към нея. Косата й блестеше златисто кестенява върху сивото одеяло, а кожата й бе чиста и свежа като на дете, точно както бе забелязал Гавин.
Но тя не беше дете. Бе пораснала достатъчно, за да се омъжи. Тялото й вече бе узряло, а гърдите й, макар и малки, бяха увенчани с прелестни зърна, които можеха да кърмят дете.
Непоносимо ясно съзнаваше меката й женствена тежест, отпусната върху него, докато той нарастваше под нея. Леко я помести в прегръдката си, но от това не му стана по-добре. Тя си оставаше там, а голотата й бе прикрита само с тънкото вълнено одеяло. С една ръка можеше да отмести тази завивка и тя щеше да е открита за ласки и по-интимно запознанство. Можеше да я завърти в скута си, да дръпне дрехите си и с едно движение да е в нея.
Вече пулсираше, уголемяваше се, а с всеки дъх горещината в тялото му се засилваше. Защо не? За него тя не означаваше нищо. Съпругите бяха именно за обладаване и никой мъж нямаше да го вини за това, че се е сношавал с нея. Можеше да се наслади на стегнатостта й и после да се отдръпне, преди да изхвърли семето, което би могло да застраши Крейда. Можеше да задоволи нагона си и да открадне нещичко и за себе си от тази дяволска сделка с Елизабет.
Той я премести така, че тя се озова възседнала скута му. Ръцете му се плъзнаха надолу, за да обхванат малкото й дупенце и да притиснат дребничкото й тяло към неговото. Тя бе толкова малка. Той потръпна, когато си помисли каква ли част от него би могла да поеме, колко ли ще е стегната около него, когато навлиза в тялото й. Отметна одеялото от раменете й. Блестящата й коса се разля върху гърдите й, отчасти прикривайки розовите им връхчета. Дали ще се събуди, когато езикът му я докосне? Не още. Искаше първо да почувства мекотата й. Той отново леко я премести и ръцете му се плъзнаха по голия й гръб.
Тя трепна и промълви нещо.
И той видя червените бразди по гърба й.
Познаваше добре тези белези. Самият той си бе спечелил много такива през онези години в Сантанела.
Отново дело на Себастиан. Явно този мерзавец й е дал доста причини да избяга.
Съжаление, гняв и безсилна ярост избухнаха в душата му. По дяволите, не искаше да я съжалява. Искаше да бъде в нея. Искаше да навлезе в тялото й, после да се отдръпне и да се освободи от…
Но не можеше да го стори. В яда и похотта си би пренебрегнал изтощението й, но тези рани по гърба й му бяха припомнили колко безпомощен се бе чувствал сам под камшика. И не пожелаваше това чувство на безпомощност на никого, освен на най-големия си враг.
И какво да стори сега? Да седи тук и да се измъчва, докато тя си спи спокойно през цялата нощ? Не беше чак такъв глупак.
Тя отново се помръдна в прегръдките му.
— В безопасност…
По дяволите!
Носеха я на ръце.
Кейт отвори очи и видя лицето на Робърт точно над своето и почувства дълбоко облекчение. За момент се бе уплашила, но всичко е наред. Безопасност… дом.