— Никакви възражения — мрачно заяви той. — Седя на оня проклет стол вече часове наред и нямам намерение да остана в него нито минутка повече!
Стол? Сънят все още я обвиваше като в мъгла и тя въобще не разбираше за какво говори той. Знаеше само, че всичко е наред. Клепките й бяха прекалено тежки, за да ги държи отворени, но нямаше значение. Всичко все още бе точно както трябва.
Няма го! Тя с мъка успя да отвори очите си. Той седеше на леглото до нея, но вече не я докосваше.
— Моля те… не си отивай!
— Затваряй очи — изсъска той през зъби, докато събуваше ботушите си. — Няма да ходя никъде.
Бе недоволен за нещо, но й бе обещал да остане. Всичко бе наред. Докато той е тук, нищо лошо не може да се случи.
Дом…
Той бе полуобърнат към нея и обедното слънце озаряваше лицето му, очертавайки високите скули и красивата извивка на челюстта. Лежеше съвсем неподвижно със стаена сила и мощ, но те все пак се излъчваха от цялото му тяло. Черната му коса бе разрешена, но не и в безгрижен безпорядък. Дори и сега в него се долавяше самоконтрол, дисциплина, които го обграждаха отвсякъде. Колко ужасно трябва да е, щом и в съня си човек е толкова нащрек, сънено помисли Кейт. Искаше й се да протегне ръка и да го докосне, да го утеши…
Мили боже, та той беше гол!
И тя също!
Шокът и слисването я накараха да изпълзи припряно и да седне в леглото, притиснала одеялото до брадичката си.
— Чудех се дали въобще някога ще се размърдаш. — Той се обърна към нея и клепачите му се отвориха, за да разкрият очи, напълно будни и напрегнати. Устните му се свиха недоволно. — Гледаш ме така, сякаш току-що си открила змия в леглото си.
— Изненадана съм… Не знаех… Защо си тук?
— Ние сме съпруг и съпруга. И мястото ми е в леглото ти. И ще сториш добре, ако по-бързо свикнеш с тази мисъл. — Той седна на леглото и спусна крака на пода. — Макар че може би няма да имаш възможност да свикнеш с тази цивилизована мебел, леглото. Възможно е дори да не видим повече легло, докато не стигнем до Крейда. В планините пътуваш дни наред, без да се натъкнеш на странноприемница. — Той наплиска лицето си с вода от легена. — Как се чувстваш?
Тя го гледаше втренчено, онемяла от слисване. Гърбът, който той бе обърнал към нея, бе пресечен от бели ивици, които набраздяваха тъмната му кожа като тигрова окраска и му придаваха дивашки вид. Помисли си, че би трябвало да изпита съчувствие, но бе прекалено смаяна от физическото му присъствие, за да реагира с друго, освен с безпомощно възхищение.
Той хвърли през рамо един нетърпелив поглед.
— Отговори ми.
За момент тя въобще не можа да си спомни какъв бе въпросът му.
— О, много добре.
— Каза така и когато Ландфийлд те беше влачил през гората. Искам истината. В състояние ли си да пътуваш?
— Разбира се.
Той се протегна да вземе кърпата и подсуши лицето си.
— Тогава ставай и бързо се обличай.
Тя почувства как страните й пламнаха от нахлулата кръв.
— Ще почакам да излезеш. Не съм толкова безсрамна спрямо голотата си, колкото си ти.
Той се усмихна присмехулно и хвърли кърпата.
— Значи не ме одобряваш така? Добре ще е да свикнеш и с това.
— Не виждам причина да свиквам — колебливо отвърна тя.
— И аз не виждах причина снощи. Но положението… се промени. — Той протегна ръка, за да приглади разрошената си коса и тя видя как стомахът му стана още по-стегнат и плосък, а мускулите над лакътя му помръднаха. — А и защо да се правя на свенлив? Самата ти прояви доста малко от това качество снощи.
Очите й внезапно се разшириха от тревога.
— Така ли?
— Не си ли спомняш?
Тя се замисли за момент и поклати глава.
— Помня Каролин и после как седях във ваната…
— И как се гушеше гола в скута ми пред камината? — Насмешката в гласа му се засили. — Беше доста безсрамна. Очевидно преживяването е било по-впечатляващо за мен, отколкото за теб.
Сърцето й се разтуптя уплашено. Безсрамна. Той я бе нарекъл безсрамна. Дано не е вярно, пламенно се молеше тя. И все пак дори и когато се събуди, й се бе приискало да протегне ръка и да го докосне, припомни си тя с панически ужас. Но не може да е била…
— Аз… сношавах ли се с теб?
— Очите ти са станали като палачинки. Какво значение има? Дълг на съпругата е да доставя удоволствие на съпруга си.
— Отговори ми! Позволих ли ти да… сношавахме ли се?
За момент той я гледа изпитателно, после бавно поклати глава.
— Уверявам те, че щях да се погрижа да запомниш събитието, ако се бе случило. — Той я наблюдаваше с любопитство, докато тя въздъхна с дълбоко облекчение. — Ама какво ти става?