— Помислих си… — Тя преглътна и попита отново: — За момент си помислих, че той може да е прав.
— Себастиан?
— Винаги ми е казвал, че съм похотлива твар, неспособна да контролирам страстите си. Казваше, че без неговия надзор бих се отдала на първия мъж, който ми махне с пръст. — Тя изправи рамене, подпряла се на таблата на леглото, и повдигна брадичка. — Но, разбира се, аз зная, че той греши. Беше глупаво от моя страна дори да си помисля, че ще съм толкова слаба.
— Много глупаво. — Робърт помълча за миг. — Но страстта не е съвсем нежелано качество у една съпруга.
— Той казваше, че никога няма да се огранича само с един мъж.
Устните му изтъняха.
— Това вече го намирам за крайно нежелателно. Толкова нежелателно, че бих реагирал по начин, който ще приляга повече на нашия приятел викария.
Кейт долови напрежение под недоволството в гласа му.
— Защо въобще говорим за това? — раздразнено попита тя. — За теб не съм привлекателна, иначе щеше да ме обладаеш през нощта.
— Така ли смяташ? При все че бе съвсем изтощена, наранена и неспособна да се защитаваш?
— Мъжете не ги е грижа за подобни неща. Те възприемат жените само като животни, създадени за тяхно удоволствие.
— А, още мъдри слова от устата на викария? Ако не вярваш на другите работи, които ти е наговорил, защо ще вярваш, че всички мъже са похотливи и безчувствени?
За момент тя не бе съвсем сигурна какво да отговори, но после си припомни виковете на Марта от спалнята на Себастиан. Ако Себастиан бе тласкан от похотта си, значи сигурно е така и с всички мъже?
— Нима твърдиш, че не са такива?
Той отвори уста, за да й отговори, но после уморено поклати глава.
— Не, поне веднъж ти е казал истината. Пази се от нас, мъжете. Можем да се превърнем в безмозъчни животни, когато изпитваме прекалено силна жажда.
Силни ръце, които я държат, спокойствие, усещане за пълно отпускане.
Споменът се появи сякаш отникъде и се сблъска в противоречие с думите му, което й донесе само объркване.
— Не виждам в теб нищо, от което да се боя. Въпреки всичко, което говори Себастиан, аз не съм Лилит, която омагьосва мъжете. Дори не съм хубава като Каролин. И ако не ме намираш за привлекателна, няма да ме тормозиш.
— Така ли? — Той се усмихна. — Не бъди толкова сигурна. Мога да съм толкова похотлив, колкото Себастиан дори не е сънувал, а и имам навик да угаждам на желанията си както намеря за добре. — Той сведе поглед към долната част на тялото си. — И определено те намирам за доста привлекателна.
Погледът й последва неговия до онази част на тялото му, към която досега бе избягвала да поглежда. Очите й се разшириха, когато видя твърдия му възбуден член, дръзко показващ се от гнездото тъмни косъмчета.
Пареща червенина заля страните й. Гърдите й се стегнаха толкова, че едва можеше да диша.
— Виждаш ли? — Той се приближи и застана точно пред нея. — За такъв похотлив дивак като мен е необходимо съвсем малко, за да бъда доволен. Но в теб намирам доста неща, които ме привличат. — Той протегна ръка и докосна косите й. — Меки и лъскави, толкова прекрасно дълги. — Хвана няколко къдрици и ги разпиля върху одеялото точно върху гърдите й. — Когато беше гола снощи, косите ти те прикриваха като завеса. Но всяка завеса трябва да бъде отдръпната.
Лекият допир на косите й, й се струваше невероятно осезателен върху гърдите й и тя удивено осъзна, че зърната й се втвърдяват, надигат се, издуват тънката вълна на одеялото.
— И устата ти ми харесва — гласът му бе тих, дрезгав, и тя не откъсваше очи от лицето му като хипнотизирана. Дълбок оттенък на червеното бе потъмнил страните му, а ноздрите му се бяха леко разширили. — Изглежда някак необичайно… — Показалецът му проследи пищната извивка на долната й устна. — Отвори!
Тя не се подчини. Чувстваше се замръзнала… не, думата бе нелепа заради горещината, която се разливаше по тялото й. Тя бе… омагьосана. Не можеше да стори нищо друго, освен да го гледа втренчено, очаквайки следващата дума, следващото докосване.
Пръстът му се плъзна между затворените й устни и докосна езика й.
— Чудесна уста — промълви той. — Изглежда така, сякаш е създадена да приеме в себе си… какво ли не.
С палеца и показалеца на другата си ръка той нежно, ритмично галеше бузите й, очертавайки подканващи кръгове около устните й.
— Нали?
Пръстът му бе загрубял, твърд, леко солен при допира с езика й. Думите му бяха объркващи и сякаш достигаха до нея много отдалеч. Съзнавайки единствено тези тъмни блестящи очи, които държаха в плен погледа й, и усещането от досега с нахлулия в устата й пръст, тя въобще не разбра в кой момент бе затворила устни около него, сякаш за да го задържи завинаги.