— Доста проницателен ум имаш и знаеш как да го използваш. — Той кимна. — Ние израснахме заедно.
— Като братя?
— В началото, да. — Той се намръщи. — Но по-късно нещо се промени…
— Защо?
— Той се промени. — И с тъга в гласа той добави. — Те го промениха.
— Кои?
Той сви рамене.
— На Робърт не му е приятно да говорим за това.
Очевидно с въпроса бе приключено.
— Но сте роднини, така ли? А как така имената ви са различни?
— Повечето от клановете се женят помежду си. Майка ми беше Макдарън и се омъжи за един Гордън. Когато той почина, тя ме доведе обратно в Крейда. Така и не успя да хареса низините. Никой от планинците не ги харесва.
— Благодаря ти. — Топла усмивка озари лицето й. — Сигурно си прав — наистина ще се оправя.
— Как ти се струва? — И двамата се извърнаха и видяха Робърт, който водеше Кеърд и една дореста кобила към нея. — Изглежда ми силна и достатъчно кротка.
Кейт пристъпи напред и потупа муцуната на кобилата.
— Прекрасна е — рече тя. — Как се казва?
— Не попитах — призна Гавин.
Тя се намръщи с укор в очите.
— Всяко същество заслужава да си има име. Ще я нарека Рейчъл. — Тя за последен път потупа кобилата, после се приближи към Кеърд и започна да гали муцуната му. — Как си, момчето ми?
Пъстрият кон изцвили и я побутна с муцуна.
— Уморен е — направо каза Робърт. — И ще се умори още повече. Самата ти каза, че ханджията е добър човек. Бихме могли да го оставим тук.
Тя се стегна.
— Той е добър човек, но няма да има никаква полза от Кеърд. Как ще съм сигурна, че няма да го продаде? Нали каза, че можем да го вземем.
— По дяволите, нали ти харесва кобилата? Виж ги и двамата: тя е млада и силна, а петнистият е стар.
— Още една причина да го обичам и да се грижа за него.
— Няма смисъл, Робърт — рече Гавин. — Струва ми се, че този кон за нея е като Крейда за теб.
Тя усети погледа на Робърт върху гърба си, докато облягаше челото си на шията на Кеърд. Той измърмори нещо почти нечуто, после каза на Гавин:
— Оседлай конете ни и сложи на шарения съвсем лек товар. — След тези думи сграбчи китката на Кейт в едната си ръка и юздите на кобилата в другата и ги изведе от обора в двора на конюшнята. — Правиш голяма грешка.
От ръката, която стискаше китката й, сякаш се зараждаше странна топлина, която плъзна нагоре към тялото й, затова тя се опита да се освободи.
— Пусни ме!
— И не ме гледай така. Караш ме да искам да те пречупя.
— Това ще ти хареса, нали? Но ще видиш, че не мога лесно да бъда пречупена.
— Грешиш. — Очите му се присвиха, докато се взираха в лицето й. — Всички жени могат много лесно да бъдат пречупени по точно определен начин.
За миг тя сякаш не разбра думите му, но после смисълът внезапно й се изясни. Почувства как кръвта нахлува в бузите й и за момент остана без дъх.
— Да — ръцете му се обвиха около кръста й и бавно я вдигнаха върху седлото. — Повече няма да видим легло чак докато стигнем до границата, а предпочитам да те обладая за първи път на чисти чаршафи, а не на студената земя. Но не ме изкушавай, Кейт.
Горещина се разля нагоре по гърдите й и ги направи изключително чувствителни. Реакцията й я изплаши, затова тя рязко отвърна:
— Въобще не те изкушавам. Всичко е заради греховната ти плътска природа.
— Много греховна и много плътска. — Тихо се съгласи той. — И много нетърпелива.
После той се обърна към Гавин, който вече извеждаше Кеърд и техните коне от обора.
— Приемам облога. Две лири.
Тревожният поглед на Гавин заснова между безразсъдната усмивка на Робърт и поруменялото лице на Кейт.
— Това не ми харесва. Струва ми се, че искам да оттегля предложението си. Ще се чувствам отговорен за всичко.
— Така ли? Отказваш се? Много жалко. Аз пък смятам наистина много да се забавлявам. — Робърт се извърна. — Какъвто съм си плътски грешник.
Кейт изгледа как той се качва на коня си и излиза от двора на конюшнята, после се обърна към Гавин:
— Какъв облог?
— О, никакъв. — Гавин й се усмихна. — Просто още един пример за непослушния ми език, който не умее да стои зад зъбите. — Той се качи на коня си. — Но, изглежда, и ти самата не можеш много-много да си държиш твоя. Не бива да бодваш Робърт по самолюбието, докато не се научиш как да го правиш, без да си патиш от последствията. Само гледай мен, аз ще те науча.
Темпото, което Робърт наложи още същия следобед, бе направо изтощително. След три часа всяко мускулче по тялото на Кейт бе схванато и болеше. Когато при залез-слънце най-после спряха на една поляна, й бяха нужни неимоверни усилия, за да се държи изправена на седлото.