— Говори за себе си. Аз определено не се нуждая от нищо.
— Ще започнеш да се нуждаеш. — Той се усмихна. — Не харесвам съпротивляващи се жени. Ще се погрижа и ти да се нуждаеш от това, колкото и аз.
— Гавин казва, че е важно да не се сдобием с дете. Нима би поел такъв риск само заради похотта си?
— Похотта не е нещо маловажно, пък и аз мога да взема някои предпазни мерки.
Той имаше отговор за всичко, а тъй като самата тя не знаеше нищичко за тези проклети предпазни мерки, не можеше да спори с него. Затова пришпори коня си в тръс и се отдалечи напред.
Когато вече бяха само на няколкостотин метра от конюшните, видяха, че Гавин се връща при тях, яхнал коня си.
— Робърт! — Той махна с ръка по посока на двора на конюшнята, където се виждаха множество мъже и коне. — Ангъс тъкмо тръгва да плячкосва. Иска и ние да идем с него. Какво мислиш?
— Мислех, че вече си видял достатъчно кръв и слава — сухо отвърна Робърт.
— Няма да има чак толкова кръв, а и ще ни отнеме едва няколко часа. Смятат само да нападнат конюшнята на граф Кавендиш за няколко расови кобили, за които Ангъс твърди, че ще бъдат много по-щастливи в Шотландия. Англичаните не могат да оценят по достойнство добрия кон. — Очите на Гавин искряха. — Разбира се, ако не ти се ходи, сигурен съм, че Ангъс би ти влязъл в положението. Вече му обясних, че току-що си се оженил и предпочиташ да се сгушиш до огнището като питомно котенце.
— Колко мило от твоя страна.
Гавин махна с ръка.
— Та за какво е оръженосецът, ако не се грижи за удобството на господаря си? Ще идем ли?
— Ще си помисля. — Той погледна Кейт и посочи един нисък, набит мъж в средата на групичката конници в двора. — Ела, за да те представя на своя роднина.
— И ти ли си сроден с него? — Ангъс Гордън имаше рядка, вече прошарена, червена коса и грубо изсечени черти на лицето и никак не приличаше на Робърт. — Мислех, че е роднина на Гавин.
— А Гавин пък е мой роднина. — Той сви рамене. — Все едно е. Всички сме свързани.
При думите му тя усети остро бодване на копнеж. Какво ли е да си свързан с други хора по такъв начин, че като стигнеш някое място, да знаеш, че ще бъдеш радушно приет?
— А, Робърт, момчето ми! Доколкото чувам, доста зает си бил? — прогърмя гласът на Ангъс Гордън, когато те се приближиха. — Кажи ми, да си женен за някаква хленчеща англичанка също така забавно ли е, както да крадеш злато от испанците?
— Наистина има моменти на опасност. — Робърт махна към Кейт. — Съпругата ми, Кейт. И тъй като тя има добро сърце, ще извини липсата ти на любезност, Ангъс.
— Сигурен съм, че вече е разбрала колко си различен от онези лигльовци, при които е израснала. — Той я огледа със студен преценяващ поглед. — Чудесни очи, хубави гърди, само че ханшът й е прекалено тесен за раждане на деца.
Кейт се почувства като овца на градския пазар. Винаги бе мразила да я карат да чувства собствената си безпомощност, ето защо реши, че няма да извини точно тази проява на нелюбезност. Тя подкара коня си сред събралите се конници и застана точно пред Ангъс. После погледът й с умишлено пренебрежение обходи ниското му набито тяло и тя със сладък глас каза на Робърт:
— Разбирам защо иска да го придружиш, милорд. Един така дребен и недорасъл човечец сигурно се нуждае от закрилник.
Гавин побърза да приглуши изсумтяването си.
— Закрилник! — Лицето на Ангъс се изкриви от ярост и обида. — Не ми трябва никаква… — Той млъкна, после отметна глава и гръмогласно се разсмя. — Браво, момичето ми! — Той се обърна към Робърт: — Сигурен ли си, че не е шотландка?
— Англичанка е — отвърна Робърт. — И при това уморена. Ще ни приютиш ли за тази нощ?
— Че кога съм ти отказвал подслон? — попита Ангъс. — Дори и когато Джейми беше ужасно недоволен от теб. Имал ли си пак проблеми с неговия човек, Малкълм?
— Не, но пък и не съм се прибирал у дома вече повече от година. Сигурен съм, че щом веднъж се прибера в Крейда, Малкълм ще ми осигури предостатъчно проблеми. И трябва да те предупредя, Джеймс все още е направо бесен заради мен.
— И все пак ще намеря къде да приютя теб и тази англичанка. — Ангъс се ухили. — Само че, за да успокоя съвестта си, ще трябва да отмъкна поне още три кобили от Кавендиш. Не бих искал някой да си помисли, че съм станал поклонник на ония англичани — изражението му помръкна. — Станали са прекалено самоуверени, щом си представят, че могат безнаказано да убият една шотландска кралица. Чу ли вече за Мария?
Робърт замръзна.
— Мария?
— Обезглавили са я преди четири дни. — Ангъс сви рамене. — Знаеш, че самият аз никога не съм бил сред поддръжниците й, но не ми харесва ония проклети англичани да убиват, който и да е шотландец.