Шокът, последван моментално от прилошаване, заляха Кейт. Мария, кралицата на Шотландия, бе мъртва. Нейната майка бе мъртва.
— Сигурен ли сте? — прошепна Кейт. — Как… е умряла?
Ангъс я погледна любопитно.
— Добре ли си, момичето ми? Изглеждаш ми малко бледа.
— Как е умряла? — повтори тя.
— Казах ти, на дръвника.
— Не, не това… исках да кажа. — Тя повдигна ръка към треперещите си устни. — Тя… достойно ли умря?
— По-добре, отколкото бе живяла — рече Ангъс. — Да, чух, че умряла дръзка и храбра като истинска кралица. Вестоносецът ми каза, че била с кървавочервена наметка и със златна перука и била красива както в младостта си. Когато палачът я обезглавил, перуката паднала. — Той присви очи, загледан в лицето й. — Май новината ти идва множко. Твоите хора да не са били сред онези, дето подкрепят претенциите, на Мария за трона?
Кейт не отговори. Кървавочервена наметка.
Робърт побърза да се намеси.
— Родителите на Кейт са мъртви, а и съм сигурен, че настойникът й не е хранел топли чувства към Мария Стюарт. — Той се обърна към Кейт. — Не съм ли прав, Кейт?
Тя безмълвно кимна.
— И нищо чудно, че изглежда сащисана. От грубия ти език на всеки ще му се преобърне стомахът.
Подозрителното изражение на Ангъс се смени със съжаление.
— Мислех, че е по-силна от повечето англичани. Не исках да те отвращавам, момиче.
— Ще се оправи, само трябва да си почине. — Робърт се обърна към Гавин. — Заведи я в къщата. Пак в същата стая ли ще ме сложиш, Ангъс?
Ангъс кимна, като не отделяше очи от Кейт.
Гавин слезе от коня си и хвърли юздите на едно момче.
— Значи довечера няма да ходим да плячкосваме? — разочаровано попита той Робърт, докато сваляше Кейт от седлото. — Щеше да излезе чудесен разказ, когато се върнем в Крейда.
— Утре трябва да тръгнем рано. — Робърт слезе от коня си и се обърна отново към Ангъс: — Имаш ли малко време, преди да посетиш Кавендиш, да ми покажеш новите си придобивки?
Вниманието на Ангъс бе моментално отвлечено от Кейт и върху лицето му грейна усмивка, докато се смъкваше от коня.
— Ще намеря време. Искам да ти покажа какво изпускаш, докато си седиш на онзи пуст остров без достъп до хубави коне. Макар че винаги можеш да се позабавляваш, като отмъкнеш нещичко от първокласната стока на Малкълм. — Той се засмя, развеселен от тази мисъл, и сграбчи Робърт за рамото. — Хайде, идвай, ще ти покажа една от най-хубавките кобили, които някога си виждал.
Кейт гледаше от прозореца как Ангъс и неговите мъже излизат от конюшнята и се отправят на юг към границата.
Идва буря.
Тя не разбра тези думи, когато Робърт ги изрече, но точно това е имал предвид. Знаел е, че майка й ще умре. Знаел е още когато я бе отвел от Себастиан, че кралицата смята да обезглави майка й.
— Добре ли си?
Тя се извърна и видя Робърт, застанал на вратата.
— Да. — Тя отпусна ръцете си, досега свити в юмруци, и се насили да се усмихне. — Не зная защо се разстроих толкова. Беше много глупаво от моя страна. Дори не си спомням да съм я виждала. Никога не е идвала, нито пък ми е писала писмо. След като се е отказала от мен, все едно повече не съм съществувала за нея.
— Да чуеш, че някой е бил обезглавен, никога не е приятно изживяване. Не се изненадвам, че си разстроена.
— Не съм чак толкова чувствителна. Винаги съм знаела, че може да се случи. Себастиан ми казваше, че някой ден на Елизабет ще й омръзне да търпи греховността на майка ми.
Устните му се присвиха.
— Защо, по дяволите, накара Ангъс да ти описва как е умряла?
— Цял живот слушам колко греховен живот е водила. Трябваше да знам, че не е завършил по същия начин, че все пак тя притежава някакво достойнство. Храбростта също е добродетел. — Кейт скръсти ръце на гърдите си, за да спре треперенето им. — Става студено, не мислиш ли?
— Не, но ще засилим огъня. — Той коленичи и хвърли още една цепеница в камината. — Казах на слугите да отидат да си почиват. Те са по-скоро приятели, отколкото слуги на Ангъс, а и аз не исках да клюкарстват колко разстроена си била.
— Съжалявам, че създавам толкова проблеми.
— Няма проблеми. Помолих Гавин да се опита да намери нещо в кухнята и да донесе вечерята тук, горе.
— Благодаря ти. Много си мил.
Той се изправи и остави ръжена настрани.
— Мили боже, сигурно наистина си много разстроена, за да ме прецениш така погрешно.
— Ти можеш да бъдеш мил. Отнасяш се мило с Гавин. Понякога ми приличаш на свиреп сокол, който разперва криле над него, за да го защити от всякакви беди.