— Господи!
За момент тя замълча, опитвайки се да овладее треперенето. Не бива да е толкова слаба.
— Сега вече можеш да ме пуснеш.
— Шшт. — Ръцете му се стегнаха около нея. — Ще правя това, което искам.
Тя изпита благодарност, че не иска да я пусне. Чувстваше се така, сякаш той е единствената яка скала в бурно море. Но морската сирена властваше над морето…
— Прости ми. Трябва ми само малко време. Когато ме държиш така, се чувствам…
— В безопасност — довърши той вместо нея. — Знам.
— Да, но е толкова странно, нали? Та понякога аз почти се страхувам от теб…
— Изненадан съм, че си го признаваш.
— И аз. Струва ми се, че не съм на себе си. Мили боже, мразя да се чувствам толкова слаба. Направо ми се повдига от отвращение.
— Надявам се да успееш да се сдържиш. Мога да понеса сълзите, но другото няма да ми е по силите.
Кейт затвори очи и се остави на вълните от сила и сигурност, които се излъчваха от него. Долови миризмата на кожа, на подправки и на уиски, която го обгръщаше.
— Защо точно морска сирена? — попита Робърт.
Тя не биваше да му казва. Бе направила грешката да го сподели със Себастиан, и след това трябваше да понесе последствията. Но той не беше Себастиан, а тя изпитваше нужда да му каже. Повече не можеше да понася самотата.
— Заради онези плакати.
— Плакати ли?
— Нали знаеш какво символизира морската сирена? — прошепна тя.
— Да, проститутка. Но ти не би трябвало да знаеш това.
— Знаех от малка. Себастиан ми каза. Той ми каза всичко за нея.
— Например?
— След като съпругът й, лорд Дарили, бил убит, хората от Единбург заподозрели, че тя е съучастничка в това престъпление. Мислели, че тя е убила съпруга си, за да може да се омъжи за любовника си лорд Ботуел. Разлепили плакати навсякъде, на всяка къща и на всяка стена в Единбург. — Тя замълча. — Морска сирена с корона на главата си.
— И това ли сънуваш?
Тя кимна отсечено.
— Но в съня ми няма убийства или сласт. — Гласът й се снижи. — Намирам се някъде дълбоко в морето. Водата е синя и копринено красива и аз съм щастлива. Чувствам се свободна и в безопасност, сякаш мястото ми е точно там. — Тя направи кратка пауза. — И тогава идва тя.
— И ти повече не си щастлива?
— Отначало съм много щастлива. Тя е толкова красива! Косите й се носят около нея като златисти водорасли и тя ми се усмихва.
— И после?
— После ме оставя — тъжно рече тя. — Отдалечава се и ме оставя сама. Опитвам се да плувам след нея, но тя е прекалено бърза и водата става все по-тъмна и вече нищо не виждам около себе си. Само зървам тук и там странни създания с огромни зъби и знам, че те ще ме погълнат, ако не успея да плувам много бързо и да я настигна. Но не мога. Морето вече не е безопасно и внезапно разбирам, че не мога да дишам под водата. Сирената ме поглежда през рамо и ми се усмихва. — Сълзите отново се ронеха по страните й, затова тя избърса буза в ризата му. — Сам виждаш, сънят не носи никому зло.
— Освен на теб.
— Освен на мен — повтори тя. — Май ти намокрих ризата.
— Ще изсъхне.
— Този път тя си отиде завинаги. Повече никога няма да се върне.
— Наистина, вече никога няма да се върне.
— Странно. Тя заемаше толкова важно място в живота ми, а аз така и не я видях. Когато бях малка, си мислех, че някой ден ще дойде и ще ме отведе. Мислех си, че ако успея да я опозная, да науча всичко за нея, ще мога да сторя нещо, което да я накара да ме обикне. Но тя никога не дойде.
Кейт помълча.
— Аз не съм като нея. Независимо какво приказват за мен, аз не съм като нея.
— Откъде знаеш? Какво знаеш?
— Всичко.
— Всичко, което Себастиан е искал да знаеш за нея.
— Тя е била себична и капризна и е била прелюбодейка.
— И аз така съм чувал. — Той замълча за момент. — Също така съм чувал, че била жизнерадостна, очарователна и храбра. Половина Шотландия бе готова да се бие под нейното знаме.
— Но не и ти.
— Аз се бия само под знамето на Крейда.
— Но ти никога не би се съгласил да се биеш за нея — настоя Кейт.
— Никога не бих я последвал, защото предводител, който се ръководи от импулсите си, ще те доведе до унищожение. Мария винаги е била ръководена от чувствата си, а не от разума.
— И аз никога няма да бъда като нея. Не можем да избегнем произхода си, но можем да избираме какви да станем. Вземи това, което ти харесва, а останалото зарежи. Вземи храбростта на Мария и остави липсата й на далновидност. Приеми като дар нейната жизнерадост, а отхвърли страстта й към властта.
— Себастиан би казал, че това е невъзможно.
— Аз пък казвам, че е. Винаги можеш да контролираш себе си, да станеш, каквато искаш, каквото искаш.