5.
Призори на следващата сутрин тя се събуди сама. В мига, в който отвори очи, осъзна, че нещо се е променило, нещо е различно. Спомените отново нахлуха в съзнанието й. Тюлени и морски лъвове и Робърт, който я държи през дългата нощ, и онова чувство, че най-сетне е в безопасност. Робърт не бе при нея, но това нямаше никакво значение. Радостта нахлу в душата й като слънчеви лъчи. Той й бе обещал нещо, а Гавин казваше, че винаги спазва обещанията си. Кейт скочи от леглото и изтича до умивалника.
Когато вече слизаше по стълбите, видя, че Робърт се е запътил към входната врата.
— Тъкмо щях да изпратя Гавин да те събуди. Вече трябваше да сме тръгнали.
Обхвана я паника. Мили боже, той бе толкова хладен и дистанциран, сякаш предната нощ никога не е била! Ето че и той се отдръпваше от нея, напускаше я като всички останали. Разочарованието, от което направо й прималя, бе последвано от искри на гняв. По дяволите, той не може просто ей така да си вземе обратно всичко, което й бе дал. Тя се бе разкрила пред него и сега нямаше намерение да отстъпи. Ако се откаже сега, я очакваше единствено самота. Тя изтича по останалите стъпала и решително закрачи към него.
— Не! Няма да позволя това! Чуваш ли?
Лицето му остана напълно безизразно, докато се взираше в искрящите й очи.
— Иди в кухнята и намери нещо за ядене. Ангъс още спи, но снощи му благодарих за гостоприемството и сега можем…
— Защо си толкова различен? Нали каза… знаеш какво каза.
— И държа на думата си. Ще те пазя така, както пазя Гавин.
— Но това не е достатъчно! — Трябваше да го накара да разбере. — Зная, че се държах като хленчеща хлапачка и мога да разбера отвращението ти, но това не е причина да се… Не е необходимо да ми предлагаш закрила. И сама мога да се грижа за себе си, но няма причина да не бъдеш мой приятел, така както си приятел с Гавин. Каролин казва, че винаги изисквам прекалено много от хората, но то не е повече, отколкото мога самата аз да им дам. Можем да говорим и… и да се смеем и… Така времето, което ще прекараме заедно, ще е много по-приятно и смятам…
— Шшт!
— Няма да млъкна! Не можеш пак да ме отблъснеш от себе си! Казвам ти, че…
Робърт покри устата й с ръка.
— Зная какво казваш. Казваш, че няма нужда да те защитавам под крилото си, но трябва да гукам като кротко гълъбче винаги когато съм близо до теб.
— Не си те представям да гукаш, но нека между нас да има приятелство и мир. Ти ми обеща, че…
— Знам какво съм обещал, а ти нямаш право да искаш повече от мен. Нямаш право да очакваш, че можеш да ме прикоткаш по-близо до себе си, а после да искаш да се държа на разстояние — с дрезгав глас рече той. — Не може и така, и така, и щеше да го знаеш, ако не беше такава… — Той спря. — И недей да плачеш.
— Не плача.
— По дяволите, плачеш!
— Влязло ми е нещо в окото. А ти се държиш неразумно.
— Защо, за бога — рече той с крайно раздразнение, — това е толкова важно за теб?
— Чувствам се така, сякаш съм била заключена за дълго време. А сега искам… нещо друго. Нищо няма да ти стане, ако бъдеш мой приятел.
— Това не е всичко, което искаш — бавно рече той, докато внимателно изучаваше отчаяното й изражение. — Не мисля, че и самата ти знаеш какво искаш. Но аз знам и не мога да ти го дам.
— Би могъл да опиташ! — Тя дълбоко си пое дъх. — Мислиш ли, че ми е лесно да те моля за това? Изпълва ме с гняв и безсилие, а мразя това чувство.
Явно думите й не го достигаха. Трябваше да каже нещо, което да го убеди. Внезапно думите се заизливаха от устата й, думи, които никога не бе искала да изрича, изразяващи чувства, които дори не знаеше, че изпитва.
— Мислех, че всичко, от което се нуждая, е къща, но вече знам, че има и нещо повече от това. Трябва да имам и хора. Предполагам, че винаги съм го знаела, но да мисля за къщата бе някак по-лесно, по-безопасно. Не разбираш ли? Искам онова, което имате ти и Гавин, и Ангъс, а не зная дали мога сама да го открия. Себастиан ми казваше, че никога няма да го имам, но аз ще успея. Ще успея!. — Ръцете й нервно се стягаха и отпускаха до страните й. — Чувствам се изпепелена… като пустиня. Себастиан ме направи такава, а аз не зная как да се променя. Не се чувствам… спокойна с никого.
Той иронично се засмя.
— Забелязах недостиг на доверие в мен, но пък, изглежда, с Гавин нямаш никакви проблеми.
— Наистина харесвам Гавин, но той не може да промени това, което съм. — Тя трескаво продължи: — Но снощи с теб всичко бе различно. Аз наистина разговарях с теб. Ти ме накара да се почувствам…