Себастиан взе свещта и тръгна към вратата.
— Лека нощ, Катрин.
Вратата едва се бе затворила след него, когато тя отметна завивките и успя с мъка да се изправи на крака. Няма да го остави да убие Кеърд. Не и Кеърд…
Дворецът в Гринич
— Черния Робърт… — промълви кралицата. — Заловили сте го? Сигурен ли сте, Пърси?
— Напълно сигурен, Ваше величество — отвърна Пърси Монгрейв. — Едва ли мога да бъда по-сигурен от това. Двама мъртъвци и един ранен са на разположение да свидетелстват. Граф Крейда очаква волята ви в Кулата1.
— Отлично. — Отрупаната с пръстени ръка на Елизабет удари по дръжката на стола. — Макар че Бог ми е свидетел, доста време ви отне да го заловите. Още преди шест месеца ви казах, че го искам.
Погледът й се плъзна към документа върху бюрото в другия край на стаята.
— Вече е почти прекалено късно.
Челото на Пърси се набразди от объркване. Целият кралски двор вече знаеше колко смутена е Елизабет от съдържанието на онази заповед, но доколкото сам той можеше да прецени, това нямаше нищо общо с графа.
— Той не е особено приятна личност. По едно време дори се чудех дали пък испанците няма да го заловят още преди да е успял да се върне в Шотландия.
Елизабет поклати глава.
— Той е прекалено хитър за тях. В Крейда ли го заловихте?
Пърси поклати глава.
— В Единбург. В Крейда щеше да е невъзможно. Онези варвари от неговия клан нямаше да са очаровани да видят предводителя си във вериги. Но пък Негово величество, вашият роднина Джеймс, много охотно се престори на ни чул, ни видял, докато залавяхме този трън в неговите очи.
— Доколко е невъзможно?
— Извинете, не ви разбрах?
— Доколко невъзможно е да се пробие защитата на Крейда?
— Е, може би не съвсем. — Лорд Монгрейв се поусмихна. — Ако насреща му е флот като онази армада, която Филип Испански строи в момента, за да се изправи срещу Ваше величество.
— Толкова силни… — Новината май не беше неприятна за кралицата. — И никакви слаби места?
— Крейда е остров срещу западното крайбрежие на Шотландия. Доколкото знам, това е голо, мрачно място, осеяно с планини и мъгли. Крепостта е добре укрепена и има само едно пристанище, достъпно откъм морето. А то е изключително добре охранявано. — Той замълча за момент. — Бих ли могъл да запитам дали има някаква причина, поради която да се интересуваме от силите, подвластни на негова светлост?
Елизабет изглеждаше така, сякаш въобще не е чула въпроса му.
— Що за човек е той?
— Смъртно опасен.
Тя нетърпеливо махна с ръка.
— Това не е трудно за отгатване. Мъж, който не притежава опасни качества, не е никакъв мъж. Нещо друго за него?
За бога, сега пък какво иска? Преди повече от година бе пожелала и получи обстоен доклад за този негодник, възможно най-подробния, който някога Пърси бе съставял. А за кого ли не бе изготвял подобни тайни доклади през последните три години, но нещо в граф Крейда бе привлякло вниманието й. Не можеше да разбере на какво се дължи интересът й към този шотландец. Робърт Макдарън нямаше никакво влияние в двора на Джеймс в Шотландия, нито пък в двора на Елизабет в Англия. Разбира се, възможно е фактът, че плячкосва като пират испанските кораби, да е спечелил благоразположението й. Елизабет никога не бе крила одобрението си към корсарите, които действат от нейно име, но Робърт Макдарън не плаваше под неин флаг.
— Е? — подкани го кралицата.
Пърси се опита да превъзмогне собствената си неприязън към този тип и да й даде описанието, което тя желаеше.
— Интелигентен.
— Блестящ — поправи го тя.
Той сведе глава.
— Може би.
— Не ми отговаряйте уклончиво. За шест месеца той успя да плени четири от галеоните на Филип.
— Което може да означава, че притежава инстинктите на отличен боец. Но не е задължително това да означава, че е…
— Блестящ — повтори тя.
— Ще позволите ли да напомня на Ваше величество, че той плени и един от вашите кораби?
— Струва ми се, че е имал определена цел, като го е сторил.
— Златото.
Тя го погледна замислено.
— Виждам, че ви е настроил срещу себе си. Настръхвате целият, когато говорите за него. Защо?
Пърси се поколеба.
— Той… ме дразни.
Тя мълчеше и чакаше.
— Не ми харесват тези диви планинци.
— И особено този див планинец?
— Той не е нищо повече от един чуждоземен негодник — избухна Пърси. — Има езика на пепелянка, не притежава нито капчица уважение, към каквато и да е власт, освен своята собствена, и… се смее прекалено много.