— Не мога да повярвам — очите на Кейт заблещукаха закачливо. — От онова, което съм чувала и от двама ви, си мислех, че там сигурно е рай!
Известно време се чуваше само пукането на дървата в огъня.
— Кой е Малкълм? — внезапно попита тя.
Робърт изненадано вдигна очи.
— Ангъс Гордън го спомена, а и ти каза…
— Помня кога го споменахме, но не смятах, че и ти си забелязала. Сър Алек Малкълм от Килгрън. Някои от земите му граничат с моите.
Тя се намръщи.
— На Крейда?
— Не, Крейда е остров, но нашият клан притежава земи и на сушата.
— Още един роднина?
— Вече ти казах, почти всички сме сродени по някакъв начин.
— А той с радост би прерязал семейните връзки и врата ти с един удар — без заобикалки рече Гавин. — Ти си прекалено благ с него, Робърт.
— Не съм никак благ. Просто съм също толкова алчен, колкото е и милият ми братовчед. Ако убия Алек, Джеймс ще има идеален повод да изпрати войските си, за да отмъстят за смъртта на любимеца му и да заграбят Крейда. Ако изчакам по-благоприятен момент, ще мога да постигна мир със сина на Алек, Дънкан. Той не е лошо момче.
Робърт кимна.
— И ще запазя Крейда в безопасност.
— Ако Алек ти позволи. — Гавин направи гримаса. — Никой не знае какво ще заварим, когато се приберем.
— Джок няма да остави нещо лошо да се случи на острова. — Той сви рамене. — А дори и Алек да е заграбил някакви земи, ние просто ще си ги вземем обратно.
— Няма ли и това да ядоса Джеймс?
— Може би, но не и достатъчно, че да му даде повод да пристигне с войските си и да отвоюва земите за Алек. Равновесието е доста крехко.
— Не разбирам.
— Щеше да разбираш, ако някога бе срещала милия си брат.
— Чух, че не бил особено популярен в Шотландия. — Тя се усмихна, тъй като си припомни нещо. — Когато бях малка, си мечтаех, че един ден Джеймс ще дойде на кон в селото и ще ме вземе от Себастиан, за да ме отведе надалеч и да заживея с него в замъка му в Единбург.
— Уверявам те, че Джеймс не би изпитал никакви роднински чувства към теб. В това отношение надминава дори и Малкълм.
— Нима иска повече власт? — Тя поклати глава. — Чудя се защо, та нали и без това вече е толкова могъщ.
— Властта главозамайва.
Тя се позамисли върху това.
— Струва ми се, че това мога да го разбера.
— Какво? — Робърт вдигна глава, а тя чу и как Гавин рязко си пое дъх.
— Сигурно е много приятно да имаш власт. Струва ми се, че това наистина много би ми харесало.
— Тогава размисли по-добре — грубо рече Робърт. — Освен ако не ти се ще да тръгнеш по стъпките на майка си.
Думите й го бяха разтревожили, забеляза тя леко развеселена. Още един знак, че са се сближили. Зачуди се дали не би могла да го предизвика още малко.
— Винаги съм мразила да се чувствам безпомощна. Това бе като кървяща рана, когато бях със Себастиан. А и самият ти харесваш властта.
— Основното преимущество на властимащия е да използва властта си, за да остане жив.
Ето че той вече се разгорещяваше по тема, която й се струваше смешна и абсурдна. Кейт се усмихна, за да го подразни.
— Но аз не съм толкова безразсъдна като майка си. Никога не бих направила грешките, които тя извърши.
— Божичко!
— Тя не говори сериозно, Робърт — намеси се Гавин. — Не виждаш ли, че се шегува?
— Не съм толкова сигурен — погледът на Робърт се забиваше в очите й. — Шегуваш ли се, Кейт?
Никога не се бе замисляла за себе си във връзка с властта. Бе отхвърлила тази представа заедно с всички други възгледи на Себастиан, но сега, в този момент, когато бе сънена и доволна, мисълта сякаш притежаваше известна привлекателност.
— Ужасно е да те карат да се чувстваш безпомощен. Не искам никога това да ми се случи отново. Но въпреки това не мисля, че някога ще имам желание да налагам волята си на други. Понякога нравът ми е доста лош и това няма да е добре. — Тя се намръщи, претегляйки нещата отново. — Освен ако не се науча да контролирам страстите си. А властта би ми донесла безопасност, нали?
— Не и за теб. Ти твърдиш, че не си безразсъдна, но си сто пъти по-невежа от Мария — отсече той. — И не можеш да се мериш с Джеймс. По дяволите, той можеше да предотврати обезглавяването на майка ти.
Очите й се разшириха.
— Как?
— Всичко, което трябваше да стори, бе да заплаши, че ще нахлуе в Англия, ако я екзекутират. Елизабет не би рискувала. Вместо това, когато Мария бе осъдена на смърт от парламента, всичко, което стори Джеймс, бе да изпрати протестна нота.
— Може би е смятал, че това ще е достатъчно.