В този миг Кейт запрати едната кама с въртеливо движение на няколко метра от себе си, а после сръчно хвана другите две за дръжките им.
— Никога не съм виждал подобна глупост. Можеше да си отрежеш ръката!
— Глупости! Ножът по нищо не се различава от другите предмети, стига само да е добре балансиран.
— Страхотен номер, Кейт. Къде се научи да го правиш? — попита Гавин.
Кейт продължи внимателно да наблюдава Робърт.
— Всяка година през селото ни минаваше трупа странстващи артисти. Двете с Каролин се скривахме в гората и ги гледахме как се упражняват. — Тя се усмихна. — Имаше акробати и въжеиграчи, а и един жонгльор, който бе направо невероятен. Казваше се Великия Джонатан и можеше да жонглира с пет бляскави топки едновременно. Като си заминеха, ние с Каролин все се упражнявахме. На нея скоро й омръзна, но аз продължих да опитвам години наред. Нямах топки, но използвах ябълки и картофи.
— А може ли да попитам защо си била толкова твърдо решена да се научиш? — попита саркастично Робърт. — Любопитство?
— Не, разбира се. Мислех, като избягам от Себастиан, да се присъединя към някоя трупа странстващи артисти.
— Като жонгльор?
Тя предизвикателно вдигна брадичка.
— А защо не? Идеята не е чак толкова глупава. Знаех, че все някак ще трябва да припечелвам хляба си, ако трябва да се скрия от Себастиан. И сега съм доста добра, пък и с още упражняване щях да стана много по-умела. Не беше…
— По дяволите!
Та на нея дори не й бе хрумвало какви опасности дебнат пътуващите актьори, които винаги са заобиколени от проститутки, крадци и шарлатани. Дявол да го вземе, та тя не знае нищичко! Сега просто го гледаше с онези големи светли очи, изпълнени с копнеж и мечти, и очакваше той да…
Той се обърна и се отдалечи в мрака.
Тя скочи на крака и изтича след него.
— Защо си толкова ядосан? Не съм направила нищо лошо. Единият нож само мъничко се изцапа, но мога да го…
— Махни се от мен.
— Разтревожил си се за мен? — попита тя. И лицето й грейна в ослепителна усмивка. — Това е много… хубаво.
— Нима?
Тя кимна.
— Не помня някой някога да се е тревожил за мен. Може би само Каролин, но това бе толкова отдавна… — Тя пристъпи напред, а очите й с копнеж се взираха в лицето му. — Казах ти, че ще станем приятели, нали?
Нещо вътре в него сякаш се взриви.
— Чуй ме сега, момиченце. — Той рязко я притегли към себе си, като притисна ханша й към напрегнатите си слабини. — Ако не искаш да заемеш леглото ми, тогава стой далеч от мен. Повече няма да търпя това. — Той я пусна и се отдалечи от нея, като се стараеше да не поглежда назад.
Знаеше как ще изглежда тя — самотна, отчаяна, точно каквато бе през онази нощ, когато той я бе утешавал след съня с морската сирена. Не можеше да стори нищо, ако беше разочарована. Той е мъж, с нуждите на един мъж. Крайно време бе тя да разбере, че за нея няма място в живота му, освен в онзи временен и плътски смисъл, който още отначало бе избрал за нея.
Всъщност не бе загубила нищо, което наистина й е принадлежало.
Робърт се събуди посред нощ и видя, че Кейт е коленичила до него.
— Шшт! Не буди Гавин! — Тя преглътна и колебливо каза: — Няма да ти отнемам много време. Трябва… да поговоря с теб.
— Не може ли да почакаш до сутринта?
— Не, не мога да заспя. Искам да се извиня, че бях толкова глупава. Сега разбирам какви проблеми съм ти създала. Виж… просто прекалено дълго време бях сама. — Тя поспря, после продължи. — Всичко стана, защото си толкова силен, струва ми се. Себастиан също бе силен, но неговата сила винаги бе срещу мен. После се появи ти… и въпреки силата си се държеше толкова мило с Гавин. Стори ми се… прекрасно. Исках го, затова се опитах да го получа. Въобще не се замислих какво искаш ти. — След миг тя добави с внезапно ожесточение: — Но и теб не те бе грижа какво исках аз!
Напротив, бе помислил за желанията й. Знаеше за отчаяната й жажда, да бъде близка с някого след толкова години самота и страдания. Той просто не бе в състояние да й даде онова, от което се нуждаеше.
— Ти беше прав, наистина се опитах да те направя такъв, какъвто аз исках да бъдеш. — Тя се усмихна безрадостно. — Но е невъзможно ти да се промениш.
Искаше му се да протегне ръка и да я докосне. Но не го стори.
— Мисля, че трябва да се връщаш в постелята си.
— Ей сега, свършвам. Със Себастиан живях живот, изпълнен с лъжи, и никога повече не искам това да се повтаря. Той се опита да ме промени, както аз се опитах да променя теб. Срамувам се, че действах като него. — Тя сви рамене. — Всъщност може би трябва да ти благодаря. Себастиан изгради около мен нещо като черупка, а ти я разби.