— Нямам нищо общо с това. — Робърт си помисли, че това не бе толкова черупка, колкото какавида, от която се бе излюпила прекрасна и изящна пеперуда. — Ти сама я разчупи.
Тя вдигна брадичка.
— Точно така. Сама го сторих. Мога да имам всичко, да бъда всичко, което искам да съм. Всъщност никога не съм се нуждаела от твоята сила. Не съм дете. Не искам нищо от теб.
Той я гледаше безмълвно.
— Това е. Просто исках да знаеш, че вече край на глупостите ми и няма повече да те безпокоя. Когато стигнем в Крейда, трябва да се опитаме да направим така, че да се виждаме колкото може по-малко. — Тя бързо се изправи на крака. — Лека нощ.
Той гледаше как тя отива към одеялата си. Струваше му се, че вижда стените от гордост и болка, които се издигат около нея, за да го оставят отвън. Пламенното открито дете от последните дни си бе отишло. Трябваше да е доволен, по дяволите! Тя повече няма да се влачи подире му, да бърбори и да ръкомаха, да го разпитва, да се стреми да го превърне в нещо, което той никога не може да бъде. Сега тя ще се държи на разстояние и повече няма да е постоянна съблазън за него. Е, може би ще успее да стигне до Крейда, без да легне с нея.
Трябваше да е доволен.
Единбург
— Това е абсурдно! — раздразнено каза Джеймс на Себастиан Ландфийлд. — Не очаквайте, че ще повярвам на подобна история.
— Предположих, че ще ви е трудно, затова си позволих да донеса няколко писма от Нейно величество до мен, отнасящи се до отглеждането и възпитанието на момичето. — Себастиан извади документите изпод наметалото си и ги поднесе на краля. — Сигурен съм, че сте получавали писма, написани лично от Нейно величество, и можете да сравните почерка.
Джеймс не си направи труда да отвори писмата.
— Но дори и това да е вярно, момичето не може да представлява заплаха за мен.
— Тя е заплаха за всички, които вярват в Джон Нокс.
— Католичка ли е? — бързо попита Джеймс.
— Не и в момента. Възпитах я да бъде добра протестантка, но тя е слаба и грешна като майка си. Малко й трябва, за да се присъедини към лагера на сатаната. Смятам, че не е необходимо да ви казвам какъв хаос би могла да донесе в двете държави, ако се опита да примами на своя страна вашите благородници католици. — Себастиан снижи глас. — А тя би могла да го стори, Ваше величество. Представете си майка си: млада и обаятелна, но с пламенност, която Мария никога не е притежавала, и ето ви образът на Катрин.
Джеймс прехапа устни раздразнено. Не е честно, ядосано си мислеше той. Тъкмо се бе отървал от един съперник, и ето че на хоризонта се задава този нов проблем. Млада, обаятелна, пламенна Мария. Да, и той самият бе млад, но образът, който го гледаше от огледалото, не притежаваше нито обаяние, нито пламенност, а сънародниците му лесно се влияеха именно от тези две качества.
А Елизабет бе увеличила още повече опасността, като бе омъжила девойката за Макдарън. През последните няколко години този граф представляваше постоянен дразнител за него, а той не би се поколебал да създаде дори още повече неприятности.
— Ще предприемете ли нещо по въпроса, Ваше величество? — попита викарият.
— Ще си помисля.
— Трябва да действате незабавно, докато тя все още е млада и неуверена в силите си.
— Казах, че ще помисля по въпроса — рязко отвърна Джеймс. — Значи Макдарън я води в Крейда?
— Той спомена само Шотландия, Ваше величество.
— За него Крейда е Шотландия. — Джеймс се изправи и се приближи до прозореца. — А и той до такава степен не зачита авторитета ми, че все едно, че аз съм негов поданик, а не той мой.
— Значи фактът, че е омъжена за такъв човек, ще влоши още повече нещата.
— Знам, знам — нетърпеливо рече кралят. — Но как мога да съм сигурен, че подобна история отговаря на истината?
— Писмата би трябвало…
— Писмата не са достатъчно доказателство. Детето още от раждането си ли е при вас?
Себастиан поклати глава.
— Катрин ми бе предадена на тригодишна възраст. Преди това за нея се е грижила една дойка, жена на име Клара Мъркет.
— Във вашето село ли?
— Не, живееше в Буърс.
— Все още ли живее там?
Себастиан се намръщи.
— Нямам представа.
— Ще изпратя отряд да я доведе тук.
— Тази жена може дори вече да не е сред живите — възпротиви се той.
— Трябва да имам сигурно доказателство, че опасността е реална, преди да предприема някакви стъпки срещу Макдарън. Именно дойката е ключът към всичко.
— Значи всичко трябва да бъде сторено без излишен шум. Елизабет никак няма да е доволна, ако плените неин поданик.