— Недей, момчето ми. Не сега — отчаяно мълвеше тя, като галеше муцуната на жребеца. — Не можеш да си почиваш точно сега. Скоро ще спрем.
Кеърд изцвили и мушна муцуна в дланта й.
Тя чувстваше как сълзите изгарят очите й, докато обвиваше ръце около врата на коня.
— Той няма да се справи, Кейт — нежно се обади Гавин зад гърба й. Тя почувства как ръката му утешително докосна рамото й. — И сама виждаш, не може повече.
— Не виждам — яростно извика тя, а ръцете й се стегнаха около врата на коня. — Той просто се нуждае от мъничко почивка. Ще успее, само да…
— Не можем да почиваме — каза Гавин. — Нямаш представа какви са тези планини. Само след няколко часа ще забушува бурята, а още преди да се е разсъмнало, пътеката може вече да е напълно непроходима. Може да замръзнем тук, ако не намерим подслон. — Зад гърба си тя чу изсвистяване на метал. — Дръпни се, Кейт!
Погледна през рамо и видя, за най-голям ужас, че той е извадил меча си. Смяташе да убие Кеърд! Гавин, който винаги се държеше толкова мило, смяташе да извърши това ужасно дело.
— Не! Няма да ти позволя!
— Да не мислиш, че аз искам? Нямаме друг избор! — нещастно рече той. — По-добре да го убием сега, отколкото да го оставим тук да замръзне.
Тя погледна зад него към Робърт, но и там не намери никаква подкрепа. Той си седеше на коня безмълвен, безстрастен, затворен за нея.
— Той няма да замръзне. Ще намеря подслон, където можем да починем, и той ще се оправи. — Тя скочи на крака и грабна поводите му. — Хайде, Кеърд! Стани! Трябва да станеш!
Конят храбро се опита да стане, но залитна, и отново се строполи.
— Виждаш ли? — попита Гавин. — Няма смисъл.
— Няма да го изоставя. — Тя дърпаше въжето отчаяно. — И двамата можете да продължите напред. Аз ще се погрижа за него.
— Не можем да го сторим. Ако останеш, ще умреш. Не е ли така, Робърт?
Той не отговори. Просто седеше там и се взираше в нея напълно безизразно.
Именно безпристрастието му я прободе по-жестоко от меч. Тя се извърна, за да застане лице в лице с него и ожесточено извика:
— Но пък това ще реши всичките ти проблеми! Никаква съпруга, която да заплашва твоята любима Крейда, а и няма да имаш никаква вина. Не е ли така?
— Точно така е — тихо отвърна той.
— Тогава ме остави. — Тя се извърна отново към Кеърд, и пак задърпа юздите.
— Робърт? — попита Гавин.
Той питаше Робърт дали да убие Кеърд, осъзна тя, вече изпаднала в паника. Всичко, което Робърт трябваше да стори, бе да кимне с глава.
— Иди зад него, Гавин — внезапно Робърт се бе озовал до нея и бе сграбчил юздата. — Бутай го, докато аз дърпам. — После се обърна към Кейт и рязко нареди: — Говори му!
Надеждата отново проблесна в душата й. Той ще й помогне! Тя скочи на крака, за да не пречи.
— Хайде, Кеърд. Хайде, момчето ми — молеше се тя. — Само се опитай!
Изминаха десетина минути, докато Кеърд най-сетне се изправи несигурно на краката си. Робърт й подхвърли въжето, и отново се качи на коня си.
— Дръж го на крака. И без това изгубихме достатъчно време.
Тя бързо се покачи на Рейчъл.
— Няма да го оставя да спре.
Гавин се намръщи.
— Робърт, нали знаеш…
— Разбира се, че знам — прекъсна го Робърт. — Точно затова ще се опитаме да намерим подслон, преди да се разрази бурята.
— Ами ако не намерим? — попита Кейт.
Той срещна погледа й.
— Тогава самият аз ще прережа гърлото на този кон.
Не се шегуваше. Тя заби зъби в долната си устна.
— Няма да ти позволя.
— Няма да успееш да ме спреш. — Той пришпори коня си и жребецът тръгна нагоре по лъкатушещата пътека.
Откриха пещерата час по-късно. Тя не бе нещо повече от лека вдлъбнатина в склона на планината, може би около десетина метра в дълбочина и с отвор не повече от два метра. Но за Кейт тя бе истински рай.
— Недей само да седиш така. Вкарай конете вътре — нареди й Робърт, докато слизаше от коня си. После взе от торбата, прикачена на седлото му, една брадвичка.
Кейт тревожно погледна надвисналото небе на север, по което се кълбяха буреносни облаци. Бе станало много по-студено, а влажният вятър хапеше. Тя се смъкна от седлото си и грабна поводите на Рейчъл и въжето на Кеърд.
— А вие какво ще правите?
— Ще са ни необходими дърва за огрев и клони, за да изградим преграда на входа на пещерата — погледът му се плъзна по растителността на стръмния склон. — А и от двете виждам само мизерни количества.
Гавин скочи от коня си и посочи един паднал бор сред групичка дървета на около сто метра надолу по склона.