— Знам, че боли — дрезгаво каза той. — Но не можех да те оставя така.
— Знам. — Тя изтри сълзите от очите си с опакото на ръката си. — Не знам какво ми става. Обикновено не съм толкова глупава, че да плача от най-малкото неудобство.
— Хич не е малко. Знам какво е да измръзнеш. — Той взе едно чисто одеяло от купчината, която Гавин бе оставил до стената, и го постла пред огъня. — Легни и си почини.
— Трябва да се погрижа за Кеърд и Рейчъл.
— Аз ще ги видя.
— Но ти си не по-малко уморен от мен.
Той не обърна внимание на протестите й и се приближи към конете, които бяха спънати в дъното на пещерата.
Може пък и да не е толкова уморен, като през мъгла си помисли Кейт. Движеше се със същата неотслабваща сила и мощ, с която бе слязъл първия път по склона преди повече от два часа.
Е, тя не бе толкова издръжлива. Седна на одеялото и загледа как той нежно проверява глезените на Кеърд.
Сам ще му прережа гърлото.
Но не бе убил Кеърд. Бе се борил с всички сили, за да спаси и коня, и нея, и то с риск за собствения си живот. Погледна към отвора в горната част на преградата и видя, че снегът е завалял по-силно, по-плътно, като превръщаше следобеда в нощ. Засега бяха в безопасност, но тревогата на Гавин й бе разкрила, че опасността не е преминала. Погледът й се върна към Робърт. Щеше да е ужасно да бъде тук сама, на това диво място, но й се струваше още по-ужасно да вкара в беда друго човешко същество.
— Не са подути. Сигурно ще се радваш да разбереш, че причината за всичките ни неприятности се чувства съвсем добре — каза Робърт, когато се изправи и потупа врата на Кеърд. — Искам да кажа, толкова добре, колкото може да се чувства една торба стари кокали — сухо добави той.
Тя бе прекалено изтощена, за да защити Кеърд от обидата. Сви се на топка на одеялото и се загледа как Робърт извади един парцал и започна да трие с него стария кон.
Скоро и тя ще стане и ще му помогне, но няма нищо лошо, ако си почине само мъничко…
Робърт седеше от другата страна на огъня и се взираше в пламъците, когато тя отвори очи.
Той изглеждаше както винаги: силен, далечен, сдържан. Дори и когато мисли, че никой не го наблюдава, вниманието му пак си оставаше изострено, както винаги.
Той вдигна очи, щом почувства погледа й върху себе си.
— Надявах се, че ще спиш цялата нощ.
Небето, което се виждаше през отвора, изглеждаше по-тъмно, а сенките по стените бяха по-рязко очертани.
— Колко време съм спала?
— Не много. Няколко часа.
Тя скочи и отметна косите от лицето си.
— Въобще не исках да спя.
— Защо? Няма какво друго да се прави. — Той наля в една чаша някаква течност от котлето, което висеше над огъня. — Но тъй като вече си будна, изпий това.
Тя огледа млечнобялата течност в чашата, която той й подаде.
— Какво е това?
— Отвара от костите на заека, който убих вчера.
Тя направи гримаса.
— Не мисля, че…
— Изпий го! Не е много, но ще ти даде сили. Тази сутрин, преди да тръгнем, ядохме, така че ще изчакаме до утре, за да изпечем заека. Отсега нататък ще ядем само веднъж дневно… и то по малко.
— Значи смяташ, че бурята може да продължи дни наред, както каза Гавин?
Той сви рамене.
— Нямам представа. Никога не можеш да предскажеш какво точно ще е времето през този сезон. Може да трае само един ден, може цяла седмица. Ако спре след ден или два, вероятно ще успеем да слезем от планината.
— Ами ако продължи повече?
— Пътеката ще стане непроходима и може да се наложи да чакаме и цял месец, докато преспите се стопят достатъчно, за да можем да преминем.
— Цял месец!
— Ако имаме късмет. — Той срещна погледа й. — Преди две години един човек от моя клан трябваше да стои в една пещера, точно като нас, в продължение на два месеца.
— И какво се случи с него?
— Замръзна.
Тя ахна ужасена.
— Колко ужасно!
— Да, той беше тръгнал към Единбург. Не казал на никого, че се връща у дома, иначе щяхме да тръгнем да го търсим. Когато узнахме за него, вече бе прекалено късно. — Той погледна чашата в ръката й. — Пий!
Тя отпи мъничко и сметна, че напитката не е чак толкова лоша на вкус, колкото изглеждаше.
— Сигурен ли си, че с Гавин няма да се случи нещо лошо?
— Не мога да бъда сигурен за нищо, но той има по-добри шансове от нас.
— Не знаех, че…
— Знам, че не знаеше какви са опасностите. — Той й се усмихна накриво. — Но дори и да знаеше, щеше ли да се държиш по друг начин?
— Не бих могла да изоставя Кеърд, но, да, наистина щях да се държа различно. Ако знаех, че опасността е толкова голяма, нямаше да те слушам. Щях да те накарам да тръгнеш с Гавин. Не беше честно от моя страна да те оставя да рискуваш живота си.