— Дали го желая?
Тя сепнато си пое дъх, когато видя как изражението му се промени от предпазливо към сладострастно.
— О, да, все още го желая — с дълбок глас отвърна той. — От онази нощ в странноприемницата не искам нищо друго. Понякога дори ми се струваше, че ще полудея от желание. — Той се усмихна безразсъдно. — И вече въобще не ми пука как ще го получа. Ще го приема дори и под формата на благодарност, стига само да го имам.
Значи щеше да се случи. Преди й се бе струвало, че сърцето й бие лудо, но сега то направо се опитваше да изскочи от гърдите й.
— Ще трябва да ми кажеш как се прави. Себастиан твърдеше, че съм имала инстинктите на Лилит, но сигурно греши, иначе въобще не бих била толкова объркана. — Тя остави одеялото да падне на земята и топлината на огъня докосна тялото й. — Поне не съм толкова невежа, че да не знам как се започва. Нали така трябва?
Всяко мускулче по тялото му се стегна, когато тя откри розовите връхчета на гърдите си.
— Обикновено голотата не е абсолютно необходима насред снежна виелица.
— Сметнах, че всичко ще свърши по-бързо, ако предварително се погрижа за събличането. Не ми е студено.
Това бе направо меко казано, помисли си тя. Изгаряща горещина оставаше там, където погледът му преминаваше: от гърдите й надолу по тялото й до меките снопчета косми, които обграждаха женствеността й.
— Нито пък на мен — дрезгаво отвърна той.
— Да легна ли и да затворя очи?
— За да не виждаш ужасната участ, която ще те сполети? Не още. — Той протегна ръка и докосна корема й. — Искам да проверя издръжливостта ти.
Пръстите му се плъзнаха надолу до къдриците, които явно изцяло бяха погълнали вниманието му.
— Просто искам да видя колко можеш да понесеш.
При допира му цялото й тяло потръпна и мускулите й се стегнаха.
— Каква яростна реакция! — промълви той и започна да я гали. — Пък и съм сигурен, че не ти причинявам болка.
Не, това не бе болка, беше нещо друго.
— Чувствам се така, както когато паднах от един дъб, бях шест годишна. Беше… — Тя затвори очи, когато ръката му се плъзна надолу и я обхвана в шепата си. — Защо… Защо правиш това?
Пръстите му галеха, провираха се, внимателно изследваха.
— Не ти ли харесва?
Горещи тръпки пролазиха по тялото й.
— Всичкото това милване ми се струва голяма загуба на време.
— О, вярно, забравих, че искаше да приключим бързо. Дори си се съблякла за по-лесно. Но се опасявам, че ще ти се наложи да бъдеш търпелива. Има нещо, което искам да направя ето тук. — Пръстите му продължаваха да търсят.
Гърбът и се изви и тя тихичко извика, когато той откри онова, което търсеше. Шок. Горещина. Жажда.
— Харесва ли ти това?
Тя потъна в мъгла от удоволствие и само смътно съзнаваше как погледът му се съсредоточава върху лицето й, докато палецът му започна да я притиска и после се завъртя в бавно възбуждащо движение.
— Аха, виждам, че ти харесва. Колко?
Прекалено много. Тя прехапа устни, за да възпре стоновете си, докато я заливаха вълна след вълна, разкъсвайки цялото й тяло. Плътта й бе гореща, зачервена, а гърдите й набъбваха с всяка изминала секунда.
— Но аз май те прекъснах. — Той започна леко да подръпва скритата пъпчица и всеки път все по-болезнена жажда пронизваше тялото й. — Разказваше ми как си паднала от едно дърво, когато си била на шест години.
Така ли? Не помнеше вече нищо.
— Паднала си от един дъб — подсказа й той.
— Аз… дъхът ми секна.
— И сега се чувстваш така?
— Струва ми се, че… да.
— Не си ли сигурна?
— Не мога да мисля…
— Добре. — Той отдръпна пръстите си. — Чудесен признак. А сега можеш да легнеш и да си поемеш дъх.
След тези думи той се отдалечи на няколко стъпки и започна да събува левия си ботуш.
Тя рухна върху одеялото. Добре, че й бе казал да легне, защото тя вече трепереше толкова силно, че въобще не знаеше дали бе в състояние да се държи на краката си.
— Събличаш ли се?
— Струва ми се, че е редно първия път. — Той свали и другия си ботуш. — Не мога да ти осигуря чисти чаршафи, но поне няма да те ожуля с всичките тези кожени дрехи. — Захвърли настрани кожената си жилетка. — Разтвори си краката, Кейт. Искам да те погледам.